Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Уолфгар изпъна рамене и самоуверено се усмихна на противника си. Твърдо бе убеден, че хората следват позорните заповеди на краля си, само защото традицията го повелява и защото не можеха да излъчат достоен претендент, който да го победи и това му даваше сили.

— С подвиг! — разнесе се спокойният му глас.

Без да отделя очи от едноокия крал, Уолфгар развърза одеялото, което носеше на гърба си, извади два предмета, които напомняха копия и небрежно ги хвърли в краката на Хийфстааг. Из редиците на варварите се разнесе смаян шепот, дори кралят пребледня и отстъпи назад.

— Предизвикателството не може да бъде отхвърлено! — провикна се Ревик.

На земята лежаха рогата на Смразяващия.

Хийфстааг почистваше огромната си брадва, ала студената пот, която бе избила по челото му, издаваше напрежението му.

— Убиец на дракона, как ли пък не! — изсумтя неубедително той, когато неговият знаменосец влезе в палатката. — Спънал се е в някой спящ червей, мен ако питаш!

— Моля за извинение, могъщи кралю! — обади се младият мъж. — Ревик ме изпрати да ти кажа, че уреченият час настана.

— Прекрасно! — изсмя се Хийфстааг и прокара пръст по блестящото острие на брадвата. — Ще науча сина на Беорнегар да уважава краля си!

Воините на Лоса образуваха кръг около двамата противници. Въпреки че предстоящата битка засягаше племето на Хийфстааг, застанали на почетно разстояние, останалите варвари с интерес наблюдаваха приготовленията. Победителят от този двубой щеше да стане крал на най-могъщото племе на тундрата, а това пряко ги засягаше.

Ревик пристъпи в кръга и застана между двамата противници.

— До мен стоят Хийфстааг, крал на Племето на лоса — провикна се той и започна да изрежда многобройните титли и подвизи на едноокия крал.

Увереността на Хийфстааг се завърна докато слушаше дългия списък, макар че решението на Ревик да започне с неговото име, го учуди и ядоса. Едноокият постави ръце на хълбоците си и заплашително изгледа застаналите наблизо воини. Когато те уплашено заотстъпваха назад един по един, по лицето му плъзна самодоволна усмивка. Опита се да стресне и противника си, но и този път Уолфгар дори не трепна пред застрашителния му поглед.

— И Уолфгар — продължаваше Ревик, — син на Беорнегар и претендент за трона на Лоса!

Разбира се, списъкът на Уолфгар бе много по-кратък от този на Хийфстааг. Ала последният подвиг, който Ревик прочете, незабавно изравни двамата противници:

— Убиец на дракона! — провикна се Ревик и почтителната тишина, която цареше до този момент, отстъпи място на възбуден шепот — чуваха се най-различни истории за това как точно Уолфгар бе погубил Смразяващия.

Ревик за последен път погледна двамата съперници и излезе от кръга.

Настанал бе мигът на истината.

Двамата противници направиха няколко крачки по края на кръга, без да откъсват поглед един от друг — всеки търсеше да открие някаква слабост у съперника си. Уолфгар забеляза нетърпението, един от основните недостатъци на варварите, изписано по лицето на Хийфстааг. Ако не бяха суровите уроци на Дризт До’Урден, той щеше да е същият, ала бързите ятагани на елфа отдавна го бяха научили, че първият удар далеч не е така важен, както последния.

Най-сетне Хийфстааг не издържа и като изсумтя презрително, се нахвърли върху врага си. Уолфгар също изръмжа и се престори, че се кани да посрещне удара. Ала в последния миг се отдръпна и Хийфстааг, повлечен от замаха на тежкото си оръжие, се препъна и връхлетя върху най-близкостоящите зрители.

Едноокият крал бързо се съвзе и се нахвърли върху врага си с още по-голямо озлобление. Или поне така си мислеше Уолфгар. Ала Хийфстааг, който бе крал вече дълги години, бе водил стотици битки и ако досега не се бе научил да се приспособява към тактиката на противника си, отдавна щеше да е мъртъв. Той отново връхлетя върху него, с още по-голяма ярост от предишния път и Уолфгар отново отскочи встрани, но този път се озова пред брадвата на противника си. Едноокият крал, очаквайки отскачането на съперника си, замахна с оръжието настрани и острието се вряза в рамото на Уолфгар, разсичайки го до лакътя.

Младежът реагира светкавично и като вдигна Щитозъб, не даде възможност на Хийфстааг да нанесе втори удар. Не замахна особено силно, но се прицели добре и мощният чук запрати Хийфстааг назад. Уолфгар бързо погледна ръката си, от която течеше кръв.

Можеше да продължи битката.

— Добре се биеш — изръмжа Хийфстааг на няколко крачки от него. — Щеше да си ни от полза в предстоящата война. Жалко, че ще трябва да те убия!