Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Брадвата отново се вдигна във въздуха и посипа дъжд от удари — яростната атака трябваше бързо да сложи край на двубоя.

Ала сравнена със свистящите, по-бързи от светкавица, ятагани на Дризт, брадвата на едноокия крал сякаш едва-едва се вдигаше. Уолфгар с лекота успяваше да отбива ударите й и от време на време дори съумяваше да стовари тежкия си чук върху яките гърди на Хийфстааг с добре премерен удар, който отекваше из целия лагер.

Лицето на едноокия крал започна да почервенява от ярост и изтощение. „Когато противникът ти започне да се уморява“, му бе обяснил веднъж Дризт, „е много вероятно да се опита да ти нанесе удар, в който е вложил цялата си сила. Ала ударът рядко идва оттам, откъдето очакваш, оттам, откъдето той си мисли, че ти си мислиш, че ще дойде.“

Уолфгар внимателно следеше противника си, в очакване на заблуждаващото движение.

Разбрал, че няма да успее да сломи умелата защита на по-младия си и по-бърз противник, умореният крал вдигна огромната брадва високо над главата си и замахна, надавайки яростен вик, с който искаше да привлече вниманието на врага си.

Ала Уолфгар бе нащрек така, както никога досега не беше и прекалената очевидност на удара, го накара да очаква промяна в посоката. Вдигна Щитозъб, сякаш се готвеше да посрещне престореното нападение, ала когато Хийфстааг рязко отклони брадвата си настрани, така че да нанесе удар отдолу, Уолфгар бе готов.

Доверявайки се изцяло на оръжието на Бруенор, той отдръпна крака си и се обърна така, че да посрещне връхлитащата брадва на противника с Щитозъб.

Двете оръжия се сблъскаха със страшна сила и във въздуха се разнесе мощен тътен. Брадвата на Хийфстааг се строши на парчета в ръката му, а той самият бе запратен на земята.

Върху Щитозъб нямаше и драскотина. Сега Уолфгар трябваше само да отиде до падналия си противник и да го довърши с един удар.

Ревик стисна юмрук в очакване на победата на Уолфгар.

„Никога не бъркай честта с глупостта!“ — скарал му се бе Дризт след случката с дракона. Ала сега Уолфгар искаше не просто да спечели властта на племето. Искаше да остави трайно впечатление в сърцата на всички, които го гледаха. Затова пусна Щитозъб на земята и се приближи към Хийфстааг — сега и двамата бяха равни, без оръжие.

Варварският крал не се подвоуми — даже и съдбата бе на негова страна! Той скочи и се нахвърли върху младежа, сграбчвайки го с яките си ръце в опит да го повали на земята.

Уолфгар се приведе напред, готов да посрещне нападението на по-тежкия си противник. Широко разкрачен, той успя да спре връхлитащия Хийфстааг.

Яростно вкопчени, двамата си размениха няколко удара, преди близостта на телата им да направи юмруците безполезни. Очите им бяха насинени и подпухнали, многобройни рани покриваха гърдите и лицата им.

Ала Хийфстааг вече бе изтощен. Мощните му гърди тежко се надигаха, когато с мъка си поемаше дъх. Той обви огромните си ръце около кръста на непоклатимия си противник, опитвайки се да го повали на земята.

Тогава дългите пръсти на Уолфгар се сключиха около главата на едноокия крал. Кокалчетата му побеляха, яките мускули на ръцете и раменете му се напрегнаха. Започна да затяга хватката си.

Хийфстааг веднага разбра, че измъкване няма — ръцете на Уолфгар стискаха по-здраво от лапите на бялата мечка. Кралят се бореше отчаяно, сипейки удар след удар върху ребрата на противника си, с единствената надежда да прекъсне смъртоносната му съсредоточеност.

Ала в ушите на Уолфгар сега звучеше един от уроците на Бруенор: „Трябва да бъдеш кат’ невестулка, момче! Посрещай ударите на врага си, но никога, никога не ги оставай да те накарат да разхлабиш хватката си!“ Вратът и раменете му се издуха, когато повали едноокия крал на колене.

Ужасен от нечовешката сила на противника си, Хийфстааг се вкопчи в ръцете му, напразно опитвайки се да разхлаби желязната хватка, стиснала главата му.

Изведнъж Уолфгар разбра, че е на път да убие свой съплеменник.

— Предай се! — извика той, опитвайки се да намери по-приемлив изход.

Единственият отговор, който получи от гордия крал, бе немощен удар.

Уолфгар вдигна очи към небето и безпомощно се провикна, в отчаян опит да се оправдае пред някого, когото и да било, всеки, който би го чул:

— Не съм като него!

Ала не му оставаше нищо друго.

Кръвта нахлу в огромните му рамене и те почервеняха от напрежението. Видя как ужасът в очите на Хийфстааг се превърна в изумление. Чу пукота на костта и усети как черепът се разтрошава под натиска на мощните му ръце.