Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Какво става? — попита го Бруенор, объркан от цялата суматоха.

— Още един гост — обясни Дагнабит, ала преди да успее да представи посетителят както подобава, в стаята се показа една дребна фигурка.

— Риджис! — извика Кати-Бри и заедно с Уолфгар се втурна да посрещне полуръста.

— Къркорещ корем! — провикна се и Бруенор. — Какво, в името на Деветте пъкъла…

— Нима наистина си мислехте, че ще изпусна такова нещо? — изпухтя Риджис. — Сватбата на двама от най-скъпите ми приятели?

— Откъде научи? — попита Бруенор.

— Подценяваш славата си, кралю Бруенор — отвърна Риджис и се поклони до земята.

Дризт гледаше полуръста с интерес. Дрехите му бяха обсипани със скъпоценни камъни, а той целият бе окичен с повече накити и скъпоценности (включително и рубинения медальон), отколкото Дризт някога бе виждал на едно място. От кръста му висяха тежки кесии, които, сигурен бе елфът, бяха пълни със злато и безценни камъни.

— Ще поостанеш ли? — попита Кати-Бри.

Риджис сви рамене:

— Изобщо не бързам.

Дризт учудено повдигна вежди. Водачът на разбойническа гилдия рядко си позволяваше да напусне царството си — твърде много бяха желаещите да се докопат до мястото му на върха.

Кати-Бри изглеждаше много щастлива от отговора на полуръста, както и от времето, по което бе избрал да ги посети. Хората на Уолфгар съвсем скоро щяха да издигнат отново Заселническата твърдина, града в подножието на планините. Тя и Уолфгар обаче възнамеряваха да останат в Митрал Хол, при Бруенор. Но преди това бяха решили да попътуват малко. След като се оженеха, искаха да отидат до Долината на мразовития вятър, а после може би щяха да поплават заедно с капитан Дюдермонт, когато „Морски дух“ поемеше ежегодния си път на юг.

Кати-Бри се ужасяваше от мига, когато щеше да й се наложи да каже на Бруенор, че двамата с Уолфгар мислят да го напуснат, макар и само за няколко месеца. Боеше се, че сега, когато Дризт рядко се задържаше сред тях, Бруенор ще е нещастен. Но ако Риджис имаше намерение да поостане…

— Дали мога да получа стая? — попита полуръстът — за да си оставя нещата и да си почина от дългия път?

— Веднага ще се погрижим — отвърна Кати-Бри.

— А стаи за свитата ти? — рече Бруенор.

— Ъ-ъ-ъ — заекна Риджис, чудейки се какво да отговори. — Аз… дойдох сам. Нали ги знаете южняците, северните студове не им понасят много-много.

— Добре, изчезвайте тогава — каза Бруенор. — Сега май е мой ред да те нагостя така, че дълго да си спомняш този пир.

Риджис потри ръце, предвкусвайки удоволствието от предстоящото пиршество и последва Кати-Бри и Уолфгар навън. Тримата се впуснаха в спомени за последните си приключения, още преди да бяха затворили вратата след себе си.

— Малко ще да са онез’ калимпортци, дето са чували името ми, елфе — обърна се Бруенор към Дризт, когато двамата останаха сами. — Че и кой на юг от Дългата седловина е чувал за сватбата?

И като хвърли лукав поглед на приятеля си, добави:

— Къркорещият корем май е взел доста съкровища със себе си?

Дризт си бе помислил същото още в мига, в който Риджис влезе в стаята:

— Бяга от някого.

— Пак е загазил — изсумтя Бруенор, — или аз съм брадат гном!