Реймънд Фийст - САГА ЗА ИМПЕРИЯТА - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

За нещата, които се появяват в тази книга, сме задължени на много хора. Искаме да им благодарим публично за желаната или случайна помощ.

На Групата от Петък вечер, чиято любов към игрите даде на РФ множество идеи, използвани в два свята, и на мнозината автори на тези игри, особено Мидкемия Прес.

На Кюнг и Джон Конинг, които показаха къщата си в Корея на ДжВ и това добави неописуем колорит на книгата.

На Вирджиния Кид, която улесни ДжВ да каже „да“, и за дългогодишните мъдри съвети и дружба.

На нашите редактори, Ейдриън Закхайм, който започна с нас, и на Джим Мозер, който беше на финала.

На Ричард Фрийс, защото бе загрижен дори повече от необходимото.

На Илейн Чуб, че се погрижи да изглеждаме добре.

На Даниъл П. Маникс IV за това, че е пример за писател, и за това, че ни даде страхотно място за работа (като не броим патиците).

И на Барбара А. Фийст, затова че търпи един от нас.

Реймънд Е. Фийст

Джани Вурц Фрейзър

ПА, юни, 1986

Жрецът удари гонга.

Звукът отекна в богато украсените с резба куполи на храма. Самотната нота постепенно заглъхна и остана в спомените като призрачен шум.

Мара коленичи и студените камъни на пода започнаха да изпиват топлината на тялото й. Потръпна, но не от студ, и погледна крадешком наляво. Там бе коленичила друга послушница в същата поза и повтаряше движенията й — повдигаше от главата си белия воал на Ордена на Лашима, Богинята на Вътрешната светлина. В тази неудобна поза — лененият воал висеше от главата й като палатка — Мара нетърпеливо чакаше момента, в който щеше да може да го смъкне и завърже. Току-що го бе повдигнала, а вече сякаш тежеше като камък!

Гонгът отекна отново. Мара си спомни за божественото присъствие и се скастри за непочтителните си мисли. Точно сега не беше време да се разсейва. Помоли се наум за прошката на богинята. Опънати нерви — умора и вълнение, примесени с нетърпение Помоли Господарката да я напътства към вътрешния мир, към който се стремеше така усилно.

Гонгът отекна отново. Третият удар от общо двайсет и два. Двайсет за боговете, един за Небесната светлина и един за несъвършените деца, които щяха да постъпят на служба при Богинята на Мъдростта на Върховните небеса. На седемнайсет години Мара се готвеше да се отрече от земния свят, също като момичето до нея, което след още деветнайсет удара на гонга щеше да й бъде сестра, въпреки че се познаваха само от две седмици.

Мара отново погледна бъдещата си сестра. Ура беше раздразнително момиче от богато, но безкланово семейство от провинция Лаш, докато самата тя бе от древния и могъщ род Акома. Изпращането на Ура в храма беше публична демонстрация на благочестивост от страна на чичо й, самоопределил се като глава на рода, за да ги приемат в който и да било клан. От своя страна, Мара почти се бе скарала с баща си заради желанието си да постъпи в храма. Когато се запознаха с Ура, отначало тя не повярва, а после направо се изуми, че дъщерята на могъщ лорд иска да влезе зад стените на манастира. Произходът на Мара гарантираше кланова позиция, могъщи съюзници и голям избор от богати ухажори, което щеше да й осигури брак със син на друга влиятелна фамилия. Докато саможертвата на Ура, както се изразяваше тя, бе извършена, за да могат бъдещите поколения да получат това, от което Мара се отказваше доброволно. Мара за стотен път се зачуди дали Ура ще е добра сестра в Ордена. И за стотен път се усъмни и в собственото си решение.

Гонгът прозвуча отново, дълбоко и басово. Мара за момент затвори очи и се помоли за напътствия и утеха. Защо продължаваше да се колебае? След още осемнайсет удара щеше да загуби семейство, приятели и всичко познато. Целият й минал живот щеше да бъде загърбен. От детските игри до притесненията относно ролята на фамилията в Играта на Съвета, несекващата политическа борба, която определяше хода на цуранския живот. Ура щеше да й стане сестра, без значение от произхода, защото в ордена никой не се интересуваше коя си и от какъв род си. Важна беше само службата на богинята — чрез целомъдрие и послушание.