Реймънд Фийст: САГА ЗА ВОЙНАТА НА РАЗЛОМА - ЦЯЛАТА ПОРЕДИЦА

Бурята бе стихнала.

Стъпалата на Пъг танцуваха по скалните ръбове, напипвайки опора в тънките шупли през разливите. Тъмните му очи шареха сред пенливата мътилка на прилива и надничаха във всяка локва под челото на канарата — търсеха бодливите твари, донесени в плитчините от вече усмирилия се прибой. Хлапашките му мускули се сбраха на възли под хлабавата риза, щом надигна торбата с песъчливците, скалните нокти и раците, набрани в тази водна градина.

Следобедното слънце пръсна искри сред вихрещите се около него морски пръски и западният вятър разроши кестенявата му коса. Пъг пусна торбата, увери се, че е затегната здраво, и седна на сухия пясък. Торбата не беше съвсем пълна, но момчето можеше да си позволи малко отдих. Мегар, готвачът, нямаше да му държи сметка за времето, щом торбата е почти пълна. Опря гръб на огромната скала и скоро задряма, сгрян от слънчевите лъчи.

Хладни пръски го събудиха чак след няколко часа. Сепнат, той отвори очи и разбра, че се е заседял твърде дълго. На запад в морето над черната линия на Шестте сестри, островчетата на хоризонта, се трупаха тъмни гръмоносни грамади. Кълбестите напористи облаци с дъжда, стелещ се като сив воал под тях, вещаеха един от поредните внезапни щормове, така обичайни за тази част от крайбрежието в началото на лятото. Южно, стръмната канара на Моряшка скръб се възвисяваше към небето и вълните се разбиваха в основата й. Бели шапки пяна запокриваха гребените на скършените вълни — сигурен знак, че щормът ще удари скоро. Пъг разбра, че е в опасност. Летните бури можеха да удавят всекиго по морския бряг, а по-свирепите — да го пометат и в низините отвъд ивицата пясък.

Момъкът надигна торбата и забърза на север към замъка. Докато крачеше през разливите, усети как хладният вятър става все по-влажен и студен. Дневният светлик се разкъса от дрипави сенки, щом първите облаци заслониха слънцето, ярките цветове заглъхнаха в сиви оттенъци. Откъм морето сред чернилката на облаците просветна мълния и далечният тътен надмогна рева на вълните.

Пъг се добра до първата открита пясъчна ивица и усили крачка. Бурята приближаваше по-бързо, отколкото можеше да допусне, и тласкаше пред себе си надигащия се прилив. Докато стигне втория участък разливи, между водната линия и скалите бяха останали едва десетина стъпки сух пясък.

Пъг се запровира през скалите колкото можеше по-бързо и на два пъти за малко да остане без опора. Стигна до следващата ивица пясък, скочи накриво от последната скала и стъпи лошо. Рухна на пясъка и стисна глезена си. Сякаш това и чакал, приливът връхлетя и го заля. Той се пресегна слепешком, усетил, че торбата му се изплъзва. Сграбчи я в паника, залитна напред, но глезенът поддаде и той падна и нагълта вода. Вдигна глава, изплю и се закашля. Понечи да се изправи, но втора вълна, по-висока от предишната, го блъсна в гърдите и го събори по гръб. Пъг бе отраснал в игри сред вълните и беше опитен плувец, но болката в глезена и блъскането на прибоя го доведоха почти до паника. Той я надмогна и вдигна глава за глътка въздух, щом вълната се отдръпна. После, къде с плуване, къде с пълзене се заизтегля към скалите — там водата щеше да е само няколко пръста дълбока.

Добра се до канарите и се облегна да облекчи колкото може пострадалия глезен. Задраска по скалната стена, а вълните заприиждаха, всяка следваща — по-мощна от предишната. Когато най-сетне се добра до място, където можеше да стъпи, и продължи нагоре, водата вече кипеше до кръста, му. Трябваше да напрегне цялата си сила, за да се издърпа до пътечката. Легна за миг задъхан, а после запълзя — не смееше да се довери на подуващия се глезен по тези коварни камъни.

Първите капки дъжд западаха още докато лазеше, жулейки колене и лакти по грапавите скали. Все пак след малко Пъг успя да стигне до тревистата тераса над канарите и рухна по очи, изтощен и задъхан от катеренето. Редките капки се усилиха в лек, но упорит дъжд.

Щом си почина малко, Пъг седна и заопипва отеклия глезен. Болеше при докосване, но щом го размърда, се увери, че поне не е счупен. Налагаше се да куца по целия път на връщане, но пред заплахата да се удави на брега се почувства почти щастлив.