Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Капитанът се поклони на Риджис, после с още по-дълбок поклон се обърна към скъпите приятели, с които животът го бе срещнал по време на изпълненото с опасности пътуване от Града на бездънните води.

— Попътният вятър издуваше платната ни — обясни той, — а и „Морски дух“ пори вълните по-бързо отвсякога. Можем да тръгнем още утре призори, а нежното поклащане на кораба бързо ще излекува умората ви.

— А търговията? — попита Дризт. — Нали точно заради нея идвахте насам. А и времето. Ти сам каза, че няма да се връщате към Града на бездънните води преди следващата пролет.

— Не знам дали ще успеем да стигнем чак до Града на бездънните води — отвърна Дюдермонт. — Това само времето и ледовете ще покажат. Едно обаче е сигурно — когато слезете от „Морски дух“, ще се намирате много по-близо до целта си, отколкото сега.

После погледна към Риджис и добави:

— Що се отнася до загубите в търговията, всичко вече е уредено.

Риджис мушна палци в богато украсения си колан и се облегна назад.

— Това е най-малкото, което мога да сторя за вас — каза той. — Дължах ви го.

— Ха! — изсумтя Бруенор и в очите му заиграха весели пламъчета. — Дължиш ни много повече от това, Къркорещ корем, много повече!

Дризт стоеше до единствения прозорец в стаята си и замислено гледаше към потъналите в мрак калимпортски улици. Тази нощ над тях тегнеше особена тишина, изпълнена с напрежение и страх; целият град сякаш бе замрял в очакване на борбата за надмощие, която неминуемо щеше да последва падането от власт на могъщия Пук паша.

Ала Дризт знаеше, че там, макар и невидими в мрака, две очи се взират в него и неотклонно следят къщата — изгарян от омраза, някой неуморно чакаше вести за Елфа на мрака и жадуваше нова възможност да се изправи срещу него.

Нощта лениво се запъти към своя край, първите лъчи на утринното слънце обагриха небето, а Дризт все така гледаше навън. И този път, както предишния ден, Бруенор пръв влезе в стаята му.

— Готов ли си, елфе? — попита джуджето и внимателно затвори вратата след себе си.

— Имай малко търпение, приятелю — отвърна Дризт. — Ще тръгнем, едва когато дойде приливът, а това, както ме увери капитан Дюдермонт, означава, че имаме още няколко часа.

Бруенор се тръсна на леглото.

— Още по-добре тогава — каза той. — Така ще имаме повечко време да си поговорим с полуръста.

— Безпокоиш се за него, нали?

— Да — призна Бруенор. — Той наистина ми помогна. А и не само на мен — додаде той и посочи ониксовата статуетка, която стоеше на малката масичка. — Къркорещият корем сам го каза — тук могат да се натрупат големи богатства и сега, когат’ Пук вече го няма, калимпортските разбойници ще се хванат гуша за гуша, за да се докопат до някой по-тлъст залък от съкровищата на гилдията. А и Ентрери се навърта насам и туй хич не ми се нрави. Че и още от онез’ плъхочовеци сигурно се крият наоколо и само чакат сгодна възможност да си отмъстят, задето Къркорещият корем погуби толкоз много от събратята им. Ами магьосникът! Къркорещият корем казва, че го държи с камъка, ама мен ако питаш не е толкоз лесно да овладееш един магьосник.

— Прав си — съгласи се Дризт.

— Нямам му никакво доверие и туйто! — заяви Бруенор. — И хич не ща да се навърта около Къркорещия корем!

— Може би двамата с теб трябва да посетим Ла Вал тази сутрин — предложи Дризт — и да разберем какво точно се върти в главата му.

Вместо да почука тихичко, както бе сторил на вратата на Дризт, Бруенор с все сили задумка по вратата на Ла Вал, сякаш искаше да я строши. Ла Вал скочи от леглото и се втурна да види какво става и кой блъска по съвсем новата му врата.

— Добро утро — изръмжа Бруенор и нахлу в стаята, още щом магьосникът открехна вратата.

— Така си и мислех — измърмори Ла Вал и неволно погледна към огнището и купчината подпалки — единственото, което бе останало от старата врата.

— Добро утро, добро ми джудже — отвърна той с цялата учтивост, на която бе способен.

— Добро утро и на теб, господарю До’Урден — добави той бързо, когато видя Дризт да се вмъква след Бруенор. — Не трябваше ли вече да сте тръгнали в този късен час?

— Имаме още време — отвърна Дризт.

— И изобщо не мислим да тръгваме, преди да сме се погрижили за безопасността на Къркорещия корем — обясни Бруенор.

— Къркорещия корем? — неразбиращо повтори Ла Вал.

— Полуръста! — изрева джуджето. — Твоя господар!

— А, да, господаря Риджис — каза Ла Вал и сложи ръце на гърдите си, а очите му придобиха отнесено, стъклено изражение.