Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Няколко от гоблиновите племена се бяха откъснали от основната част на войската и сега се насочваха към Термалайн, изгарящи от желание да опустошат третия си град за този ден. Но когато откриха, че поселището е изоставено, чудовищата не подпалиха сградите. Сега една част от войската на Кесел разполагаше с прекрасен лагер, където можеха да изчакат планираната обсада, заобиколени от всякакви удобства.

Като две огромни вълни, още хиляди чудовища дойдоха от юг и се присъединиха към армията на магьосника. Толкова огромна бе войската на Кесел, че бойците му изпълниха обширното поле, което се простираше между Брин Шандер и Термалайн и пак останаха предостатъчно воини, които да обградят стените на престолния град.

Всичко това стана така бързо, че когато бесният щурм на гоблините най-сетне свърши, настъпи още по-страшна тишина. Ужасяващото затишие продължи само няколко минути, после напрежението отново започна да нараства.

— Защо просто не приключат с това? — обърна се Риджис към двамата представители, които стояха до него.

Касиус и Гленсатер, които знаеха много повече за битките от полуръста, прекрасно разбираха какво става.

— За никъде не бързат, малки приятелю — обясни Касиус. — Времето е на тяхна страна.

И тогава Риджис разбра. През дългите години, които бе прекарал из южните земи, полуръстът бе чувал не един и два разказа, описващи ужасите на обсадата.

Пред очите му се появи образът на Агорвал, щастието изписано на лицето му и готовността да умре храбро, защитавайки своя народ. Риджис изобщо не искаше да умира, храбро или не, ала лесно можеше да си представи какво ги очакваше сега, него и хората от Брин Шандер.

Внезапно разбра, че завижда на Агорвал.

Дризт скоро достигна прегазената земя, откъдето беше минала армията на Кесел. Следите не го изненадаха ни най-малко — от стълбовете дим, които бе видял да се издигат в далечината, вече бе разбрал какво става. Единственият въпрос, на който все още нямаше отговор, бе дали някой от градовете е успял да устои на нападението. Чудейки се дали още има дом, в който да се завърне, елфът тръгна към планината.

Внезапно усети нечие присъствие, дошло като че от друг свят и то странно му напомни за отдавна отминалите времена на младостта му, когато още живееше в подземното царство на своя народ. Наведе се, за да разгледа още веднъж дирите. Някои от тях бяха оставени — и то съвсем наскоро — от тролове, ала имаше и още нещо, сякаш самата земя бе осквернена и ранена. Тези следи не бяха оставени от същество от този свят. Дризт притеснено се огледа наоколо. До него долиташе само жалният стон на вятъра, а единственото, което виждаше, бяха върховете на Грамадата и, още по-далеч на юг, Гръбнака на света. Елфът спря и се съсредоточи върху странното присъствие, опитвайки се да си припомни какво точно му напомня то.

Когато отново тръгна напред, колкото се може по-предпазливо, Дризт вече знаеше чий образ бе извикало странното същество у него. Макар че подробностите все още му се губеха, Елфът на мрака вече знаеше по чии дири върви.

В Долината на мразовития вятър бе дошъл демон.

Когато Дризт най-сетне успя да настигне малкия отряд, чудовищата почти бяха достигнали Грамадата на Келвин. Дългите векове прекарани в Мензоберанзан, през които си бе имал вземане-даване с обитатели на долните Равнини, бяха изострили неимоверно сетивата му и сега елфът усети, че се приближава до демона още преди да го бе зърнал.

Много скоро след това ги съзря в далечината — шестима тролове крачеха напред, а в средата на малката групичка се извисяваше огромно чудовище. Ала това не беше някой обикновен зъл дух, незабавно разбра Дризт. Това беше истински, невероятно могъщ демон. Кесел наистина трябва да притежаваше огромна сила, щом можеше да подчини такова чудовище на волята си!

Елфът тръгна след тях, следвайки ги отдалеч. Не че имаше нужда да бъде толкова предпазлив — чудовищата бяха напълно погълнати от целта си. И все пак Дризт не искаше да рискува — твърде добре знаеше на какво са способни такива демони в яростта си. В градовете на Мрачните такива същества се срещаха доста често, още едно доказателство за Дризт До’Урден, че той не бе като останалите Елфи на мрака.

Внезапно нещо привлече вниманието му и той предпазливо се приближи към отряда. Демонът носеше някакъв малък предмет, който излъчваше толкова силна магия, че Дризт ясно я усещаше дори и от разстоянието, което ги делеше. Само че магията на самия демон бе прекалено силна и като не можа да се съсредоточи върху неизвестния предмет, елфът отново се отдалечи от малкия отряд.