Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Какво ли вижда Уолфгар, когато се вгледа в тундрата, когато ясните му сини очи се взрат през мрака на равнината, в отчаян опит да зърнат малките светлинки на хоризонта, лагерните огньове на неговия народ?

Дали си припомня миналото и то го изпълва с копнеж отново да заживее както преди? Или може би мисли за настоящето и сравнява онова, което е научил от Бруенор и мен със суровите уроци, които е получил от живота си сред варварите?

Или пък вижда бъдещето, възможността за промяна, възможността да подобри живота на своя народ?

По малко от всичко, предполагам. Това е неспокойството, което непрестанно разяжда Уолфгар, пламъкът, който бушува зад сините му очи. Той се бие с такава жар! Част от нея идва от времето, прекарано сред суровите племена на тундрата и момчешките игри, често жестоки и кървави, на които си играят децата там. Част от тази жар, това желание за битки идва и от същото онова безпокойство, което го гнети, от тежкото чувство, което не може да не го обзема всеки път, когато сравни наученото от Бруенор и мен, с онова, което е видял сред варварите.

Воините от неговия народ нападнаха Брин Шандер, изпълнени с безжалостна ярост, готови да посекат без милост всеки, който се изпречи на пътя им. И как ли се примирява Уолфгар с тази мисъл, когато си спомни, че Бруенор Бойния чук не го остави да умре на бойното поле и спаси живота му, въпреки че варваринът се бе опитал да го убие преди това? Как ли изглежда обичта, която Бруенор изпитва към него, в очите на младия варварин, за когото джуджетата винаги са били единствено ненавистни и безмилостни врагове. Защото именно така хората от тундрата виждат джуджетата, една лъжа, която те продължават да поддържат жива у себе си, та да могат да оправдаят свирепите си набези. Лъжа, която не е особено различна от онези, с които моят народ оправдава омразата си към всеки, който не е Елф на мрака.

Ала Уолфгар вече знае какви са Бруенор и джуджетата. В действителност. И сега трябва да претегли тази нова истина и да я сравни с всичко онова, което е смятал за вярно, докато е бил сред варварите. Трябва да приеме, че онова, на което са го учили родителите му и останалите воини от племето, е лъжа. А аз знам — защото сам съм го преболял — че това не е никак лесно. Защото за да признаеш такова нещо, значи да признаеш, че целият ти живот е бил лъжа, че голяма част от онова, което си самият ти, е една голяма грешка.

Аз видях злото в Мензоберанзан достатъчно рано, защото онова, на което ме учеха там, противоречеше на всякаква логика и, най-важното, на истините, които вече живееха в сърцето ми. И макар да виждах ужасното зло, в което моят народ тъне, да направя първите крачки, които ме отведоха далеч от родните земи, ми бе страшно трудно.

Грешките на варварите от Долината на мразовития вятър бледнеят, сравнени с тези на Мрачните елфи и именно това, боя се, прави скъсването с тях още по-трудно за Уолфгар. В обичаите на варварите има много повече истина, много по-лесно могат да се оправдаят тяхната войнственост и свирепостта им. И все пак именно на Уолфгар се пада да поеме на силните си, ала все още болезнено млади плещи, товара на избора между ценностите на народа му и тези на новите му приятели, джуджетата; да позволи на милостта и приемането на другите такива, каквито са, да срутят стените на предразсъдъците, издигнати в детството и младостта му.

Не му завиждам за това, което му предстои, за объркването, несигурността, понякога и гнева, които неминуемо ще го обземат.

Добре е за него, че се бие всеки ден… само се моля да не би някой ден да отсече моята глава, докато се освобождава от гнева си по време на нашите тренировки.