Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Уолфгар поклати глава:

— Дългът ми към теб е изплатен, приятелю. Винаги ще бъдеш приятел… скъп приятел. Ала имам и още един дълг за плащане — и варваринът отправи поглед към Грамадата на Келвин и земите, които се простираха отвъд, където под ясната светлина на хилядите звезди, тундрата изглеждаше още по-огромна и пуста. — Далеч… в един друг свят!

Кати-Бри въздъхна и неспокойно се размърда. Единствено тя разбираше напълно неясния смисъл на думите на Уолфгар и изборът му съвсем не я радваше.

Бруенор кимна — не можеше да не уважи решението на варварина.

— Върви тогава и бъди щастлив! — отвърна той, опитвайки се да говори твърдо и като се обърна, пое надолу по скалистата пътека.

Внезапно спря за миг и погледна високия млад варварин:

— Мъж си, няма спор — каза той през рамо. — Ала никога не забравяй, че за мен винаги ще си останеш моето момче!

— Никога не ще го забравя — прошепна Уолфгар, когато Бруенор се отдалечи и се скри в тунела.

Дризт меко сложи длан върху рамото му.

— Кога тръгваш? — попита той.

— Още тази вечер — отвърна Уолфгар. — Няма време за губене в тези мрачни дни.

— И къде ще идеш? — обади се Кати-Бри, макар вече да знаеше истината, както и неясния отговор, който варваринът щеше да й даде.

Младежът обърна замъглените си очи към равнината и рече:

— У дома.

После пое надолу по пътеката и Риджис го последва. Ала Кати-Бри остана на мястото си и даде знак на Дризт да направи същото.

— Вземи си сбогом с него тази вечер — обърна се тя към елфа. — Не вярвам някога да се завърне при нас.

— Разбирам избора му — отвърна Дризт и проследи с уважение отдалечаващия се варварин, досещайки се, че новината за присъединяването на Хийфстааг към Кесел, също бе изиграла своята роля за решението на Уолфгар. — Има си лични въпроси, за които трябва да се погрижи.

— Повече, отколкото си мислиш — рече Кати-Бри и като видя въпросителния поглед на Дризт поясни, — наумил си е нещо.

Не бе имала намерение да нарушава обещанието, което бе дала на Уолфгар, ала знаеше, че Дризт До’Урден повече от всеки друг щеше да намери начин да помогне на Уолфгар.

— Нещо, което е било стоварено на плещите му, преди да е готов за него — добави тя след малко.

— Не мога да се меся в отношенията с племето му — отвърна елфът, досещайки се какво цели Кати-Бри. — Варварите си имат свои обичаи и не обичат чужденците.

— Така е — съгласи се момичето. — Ала мисля, че пътят на Уолфгар няма да го отведе право у дома… освен ако жестоко не греша. Намислил е нещо, някакво приключение, за което често ми е намеквал, но никога не ми е казвал нещо повече. Знам единствено, че става дума за нещо много опасно, за някаква клетва, която дори той се бои, че няма да успее да изпълни сам.

Дризт се загледа в звездното небе и се замисли над думите на момичето. Знаеше, че Кати-Бри бе необикновено прозорлива и наблюдателна и не се съмняваше в предположението й.

Звездите проблясваха в студената нощ и небосводът се сливаше с далечния хоризонт. Хоризонт, на който все още не пламтяха вражески огньове, отбеляза елфът.

Може би все пак разполагаше с малко време.

Макар че изявлението на Касиус достигна и най-отдалечения град за по-малко от два дни, малко бяха бежанците, които поеха по пътищата към Брин Шандер. Точно това бе очаквал и Касиус, иначе никога не би предложил да приеме всички, които искаха да потърсят убежище в града му. Брин Шандер наистина бе голям град, а и в момента населението му бе по-малко отпреди няколко години. Имаше доста празни сгради, както и цяла една част от града, запазена за търговските кервани, където в момента не живееше никой. Но ако дори само половината от жителите на останалите девет града потърсеха убежище, на Касиус щеше да му бъде страшно трудно да удържи на дадената дума.

Но представителят на Брин Шандер не бе разтревожен. Жителите на Десетте града бяха жилави — всекидневно живееха под заплахата от гоблинови нападения. Касиус знаеше, че бе нужно много повече от едно неясно предупреждение, за да ги накара да напуснат домовете си. А и като се имаха предвид не особено добрите отношения между градовете, малцина от представителите щяха да си направят труда да убедят хората си да се скрият.

Ето как се случи, че пред вратите на Брин Шандер пристигнаха само Гленсатер и Агорвал. Почти всички жители на Източен пристан бяха последвали водача си, ала зад Агорвал стояха по-малко от половината термалайнци. Слуховете, които се носеха от Таргос, който бе почти толкова добре укрепен, колкото и Брин Шандер, даваха да се разбере, че никой от жителите на града няма да го напусне. Много от рибарите в Термалайн, боейки се от икономическото преимущество, което Таргос би могъл да получи над тях по този начин, отказаха да изоставят езерото и то през най-богатия на улов месец.