Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Вървете в Брин Шандер! — обърна се елфът към Бруенор. — Хората трябва да са готови!

Лицето на Риджис се сви в болезнена гримаса — знаеше, че ще бъде безсмислено. Ако оркът бе казал истината за армията на Кесел, Десетте града щяха да бъдат безсилни да отблъснат нападението, дори и да се обединяха. Полуръстът сведе глава и беззвучно преглътна — не искаше да безпокои приятелите си повече, отколкото се налагаше:

— Да тръгваме!

Макар че Бруенор и Риджис успяха да убедят Касиус колко важни бяха вестите, които носеха, минаха няколко дни преди да се събере Съветът. Беше краят на лятото — разгара на риболовния сезон — и всички се бореха да уловят колкото се може повече едрокоста пъстърва, преди да е дошъл последният търговски керван от Лускан. Представителите на деветте града много добре разбираха отговорността, която носеха, ала не им се щеше да оставят езерата дори и за ден.

Ето защо, когато най-после се събраха, те не бяха настроени особено отзивчиво. Единственото изключение правеха Касиус от Брин Шандер; Малдун, новият говорител на Самотната кория, за когото Риджис бе герой, а думата му — закон; Гленсатер от Източен пристан, град, винаги готов да се включи във всяко начинание, което можеше да е от полза на Десетте града и Агорвал Термалайнски, който бе искрено предан на Бруенор.

Кемп, който още не бе простил на джуджето за скарването им след Битката при Брин Шандер, бе особено зле настроен. Още преди Касиус да успее да приключи с Формалностите, грубият представител на Таргос скочи от мястото си й като стовари юмрук върху масата, изръмжа:

— Зарежи глупавите Формалности и давай по същество! С какво право ни извика от езерата ни, Касиус? Докато ние седим тук, търговците от Лускан вече се готвят за пътуването си!

— Научихме, че се подготвя нападение над Десетте града, представителю Кемп — спокойно отвърна Касиус, който добре разбираше гнева на риболовците. — Никога нямаше да ви извикам, теб и останалите, по това време на годината, ако наистина не беше наложително.

— Значи слуховете са верни — подигравателно се изсмя Кемп. — Нападение, така ли? Ха! Ясни сте ми!

И с тези думи таргосецът се обърна към Агорвал. Напоследък боевете между Таргос и Термалайн бяха зачестили, въпреки усилията на Касиус да ги спре и да накара двамата представители да седнат на масата за преговори. Агорвал се бе съгласил да се срещне с таргосеца, но Кемп решително бе отказал каквито и да било преговори. Ето защо, за представителя на Таргос, без друго изпълнен с подозрения, съвещание по това време изглеждаше още по-съмнително.

— Какъв жалък опит! — провикна се той и огледа останалите представители. — Какъв жалък опит на Агорвал и хитрите му поддръжници да сложат изгоден за тях край на спора между Таргос и Термалайн!

Подтикван от подозрителността, която Кемп бе посял, Шермонт, новият представител на Каер Кьониг, насочи обвиняващо пръст към Йенсин Брент от Каер Диневал:

— Какво е твоята роля в това долно предателство? — изкрещя той и се изплю срещу съперника си.

Шермонт бе получил поста си, след като предишният представител на Каер Кьониг бе умрял в битка с лодка на Каер Диневал. Преди смъртта си Дорим Лугар бе приятел и водач на Шермонт и сега новият представител мразеше Каер Диневал повече и от предшественика си.

Риджис и Бруенор седяха на местата си, слисани и безпомощни. Най-сетне Касиус с всичка сила стовари председателското си чукче върху масата. Свирепият удар счупи дръжката на две, ала успя да укроти останалите поне за малко:

— Тишина! — нареди той. — Спрете отровните си думи за малко и чуйте мрачните новини!

Останалите се облегнаха на столовете и млъкнаха, ала Касиус се страхуваше, че злото вече бе сторено.

Риджис взе думата.

Ужасът на това, което бе научил от пленения орк, още го изгаряше и полуръстът с жар разказа за победата, която приятелите му бяха извоювали в пещерата и сред тревата на Стръмната клисура.

— И Бруенор успя да залови един от орките, които придружаваха великаните! — възкликна Риджис.

Много от представителите си поеха дълбоко дъх, уплашени от мисълта, че орки и великани могат да върлуват заедно. Но Кемп и още неколцина от членовете на Съвета винаги се плашеха повече от непосредствената „заплаха“, която представляваха за тях съперниците им в риболова, отколкото от който и да било враг. Те вече бяха решили, че знаят каква е истинската цел на това съвещание и изобщо не се впечатлиха от думите на полуръста.