Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Квадратно, както и кухнята, това помещение бе малко по-голямо от нея. Дълга маса го разделяше на две и зад нея, точно срещу мястото, където бе застанал, Уолфгар видя още една врата. Откъм него седяха трима великана, един бе седнал между тях и вратата, а още двама бяха заели отсрещната страна. Те ядяха овнешко и сърбаха гъста чорба, като в същото време си разменяха ругатни и подигравки — напълно обичайна за вербезите вечеря между „приятели“. Уолфгар не пропусна да забележи (ръководен далеч не само от обикновено любопитство за маниерите на хранене на чудовищата), че късаха месото от костите с голи ръце. В стаята нямаше никакви оръжия.

Държейки някаква торбичка, която бе намерил на лавиците, Дризт отново извади един от ятаганите си и заедно с Гуенивар се приближаха към варварина.

— Шестима — прошепна Уолфгар и посочи към другата стая.

Огромният варварин намести Щитозъб на рамото си и нетърпеливо кимна. Дризт надникна през вратата и бързо състави план за нападение.

— Вдясно! — прошепна той, посочвайки първо Уолфгар и после вратата, после посочи себе си. — След теб, вляво!

Уолфгар напълно го разбра, ала чудейки се защо елфът не включи и пантерата, я посочи безмълвно.

Дризт само сви рамене и се усмихна беззвучно, но той го разбра. Дори скептично настроеният варварин бе сигурен, че Гуенивар и сама знае къде ще бъде най-полезна.

Уолфгар разтърси ръце, за да прогони нервните тръпки, които пробягваха по мускулите му и още по-здраво стисна Щитозъб. Хвърляйки последен поглед към елфа, той нахлу в съседната стая и стовари оръжието си върху най-близкото чудовище. Великанът, единственият от групата, който не бе седнал, успя да се обърне с лице към нападателя си, ала това бе всичко. С яростен замах варваринът стовари Щитозъб в корема на вербега и продължи нагоре като смачка гръдния му кош. С невероятната си сила Уолфгар успя да повдигне великана на около метър над земята, после го остави да се строполи на пода, смазан и давещ се, без да го погледне втори път — вече мислеше за следващия удар.

Дризт, следван плътно от Гуенивар, връхлетя в стаята и се насочи към двете чудовища, които бяха замръзнали стъписани на местата си в дъното на масата. Елфът отвори торбичката, която бе взел от кухнята и я запрати срещу тях. Брашненият облак, който се вдигна от нея, ги заслепи напълно. Без да забавя крачка за миг, Дризт профуча покрай тях, забивайки меча си дълбоко в гърлото на единия и се претърколи върху дървения плот на масата. Гуенивар скочи върху втория вербег, изтръгвайки вътрешностите му с мощните си челюсти.

Двете чудовища от другата страна на масата бяха първите, които успяха да реагират. Единият се изправи на крака и се приготви да посрещне връхлитащия елф, а другият неразумно се насочи към задната врата и така сам се превърна в следващата мишена на Уолфгар.

Варваринът веднага видя великана, който се опитваше да избяга и без колебание запрати Щитозъб след него. Ако Дризт, който в това време се претъркулваше през масата, бе разбрал колко малко му оставаше, за да пресече траекторията на свистящия боен чук, може би щеше да поиска да размени някоя и друга дума насаме с приятеля си. Ала чукът безпогрешно улучи целта си и се вряза в рамото на вербега, събаряйки го на земята със сила, достатъчна да прекърши врата му.

Великанът, който Дризт бе повалил, лежеше на пода, стиснал пронизания си врат с две ръце, в безпомощен опит да спре кръвта, която изтичаше, отнасяйки и последните искрици живот от тялото му. В същото време Гуенивар разкъсваше другия. Оставаха само две чудовища.

Дризт стигна до другия край на масата, светкавично се изправи на крака, успявайки да избегне удара на очакващия го вербег и бързо застана между него и вратата. Чудовището се обърна с прострени напред ръце и замахна. Ала и вторият ятаган на Дризт вече бе в ръката му и заедно с първия затанцуваха страшния си танц. Остриетата проблясваха едно след друго, запращайки възлестите пръсти на великана един след друг на пода. Скоро чудовището нямаше ръце, а само два окървавени остатъка. Вбесено до безумие, то яростно размахваше онова, което бе останало от крайниците му. Последният удар на Дризт прониза великана в главата и го избави от мъките му.

В това време последният вербег се нахвърли върху невъоръжения Уолфгар и като го стисна в огромните си ръце, го повдигна от земята, опитвайки се да го задуши до смърт. Варваринът напрегна всичките си сили в отчаян опит да разхлаби хватката на по-едрия си противник и да не му позволи да прекърши костите му.