Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Ще идем ли да намерим Бруенор? — попита Уолфгар, макар да виждаше, че опасният огън все още гори в лавандуловите очи на елфа.

Стана му ясно, че май още нямаше да си тръгват.

— Няма нужда — отвърна Дризт. — Сигурен съм, че джуджетата вече държат всичко под контрол. Ала ние имаме проблем. Успяхме да унищожим първия отряд, без да обезпокоим особено останалите. Ала сега изчезнаха още шестима и онези в пещерата вече ще бъдат нащрек.

— Джуджетата ще се върнат на сутринта — рече Уолфгар. — Значи можем да нападнем пещерата преди пладне.

— Твърде късно! — престори се на разочарован Дризт. — Боя се, че ние двамата ще трябва да ги нападнем още тази нощ.

Уолфгар ни най-малко не бе изненадан и дори не се опита да спори. Опасяваше се, че се заемат с твърде тежка задача и че планът на елфа е твърде дързък, ала вече бе осъзнал едно нещо: щеше да последва Дризт във всяко начинание, колкото и безнадеждно да изглеждаше то.

А и започваше да признава пред самия себе си, че му харесваше да рискува живота си рамо до рамо с Елфа на мрака.

Дризт и Уолфгар бяха приятно изненадани, когато намериха задния вход на пещерата. Намираше се високо в западната част на стръмния склон. Скалите под него бяха отрупани с безброй боклуци и кости, от отвора се издигаше тънка струйка дим и разнасяше мириса на печено овнешко.

Двамата приятели приклекнаха в храсталака под входа и се ослушаха, за да чуят какво става вътре. Голяма и ярка, луната бе изгряла и нощта вече не бе така непрогледна.

— Чудя се дали ще пристигнем навреме за вечеря? — със зла усмивка рече Дризт.

Уолфгар поклати глава и се засмя на хладнокръвието на елфа.

Макар че от мрака на пещерата непрекъснато долиташе ту потракване на съдове, ту говор, никой не се показа навън почти до залеза на луната, когато един дебел вербег (най-вероятно готвачът) се дотътри до прага и от голямото метално гърне в ръцете му към скалите отдолу полетяха боклуци.

— Мой е! — каза Дризт, станал внезапно сериозен. — Можеш ли да му отвлечеш вниманието?

— Котката ще го направи — отвърна Уолфгар, макар никак да не му се щеше да остане сам с Гуенивар.

Дризт запълзя нагоре по стръмния склон, опитвайки се да остане скрит в сенките. Знаеше, че докато не стигне входа ще бъде уязвим под силната лунна светлина, ала изкачването се оказа по-трудно, отколкото очакваше и напредваше бавно. Когато почти бе стигнал, чу стъпките на готвача до изхода — явно пак се канеше да изхвърля боклук.

Ала елфът нямаше къде да се скрие. В този момент от вътрешността на пещерата се чу глас и готвачът влезе обратно. Знаейки с колко малко време разполага, Дризт се втурна към входа и предпазливо надникна зад ъгъла.

Кухнята се оказа квадратно помещение, осветено с факли и с голяма каменна пещ на отсрещната стена. До пещта имаше полуоткрехната дървена врата и оттам се чуваха гласове. Готвачът не се виждаше никъде, ала точно до прага бе оставен съд с боклук.

— Всеки момент ще се върне — промърмори Дризт и с двете си хватки в ръце се изкатери по стената и стигна тавана над прага. В подножието на скалата Уолфгар седеше напълно неподвижно и не откъсваше очи от Гуенивар, която крачеше напред-назад.

Няколко минути по-късно готвачът се показа с гърнето в ръце. Докато го изпразваше, Гуенивар изскочи от храсталака и като погледна към великана, изръмжа.

— Я се разкарай оттука, крастава котко — сопна се вербегът, очевидно без ни най-малко да се уплаши или изненада от внезапната поява на черната пантера, — докато не съм ти смачкал главата и не съм те хвърлил в тенджерата!

Още докато великанът изричаше безсмислената си заплаха, размахвайки огромния си юмрук към Гуенивар, тъмна сянка се отдели от стената над главата му и скочи върху него. В следващия миг ятаганите на Дризт До’Урден прерязаха гърлото на готвача и, без да успее да издаде дори звук, чудовището се сгромоляса сред боклуците в подножието. Елфът незабавно се отдръпна от прага на пещерата и се обърна, молейки се никой от великаните да не бе влязъл в кухнята.

За момента бе в безопасност — стаята беше празна. Гуенивар и Уолфгар изкачиха склона и Дризт безмълвно им даде знак да го последват в пещерата. Кухнята беше малка и оскъдно обзаведена. До дясната стена имаше маса, върху която бяха оставени седем тигана. До нея стоеше дървен плот, в който бе забит голям сатър, ръждясал, нащърбен и покрит с поне неколкоседмична мръсотия. Вляво от Дризт бяха заковани няколко лавици, върху които бяха наредени най-различни билки, подправки и други припаси. Елфът се приближи, за да ги разгледа по-добре, а Уолфгар безшумно надзърна в съседната стая.