Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Докато си почиваха от битката, Дризт не успя да се стърпи и зададе на Уолфгар въпроса, който го вълнуваше през цялото време:

— Оръжието? — простичко попита той.

Уолфгар погледна към Щитозъб и сви рамене:

— Не зная — откровено каза той. — Върна се в ръката ми само.

Дризт се усмихна. Той знаеше. Колко голямо бе умението на Бруенор, помисли си елфът. И колко ли трябва да държи на момчето, та да му даде такъв невероятен дар!

— Пристига цяла група вербези! — изръмжа Уолфгар.

— И една, която вече е тук — додаде Дризт. — Иди право при Бруенор. Тези тримата идваха направо от бърлогата си, няма да ми е трудно да проследя дирите им. Трябва да видя къде са останалите.

Уолфгар кимна, ала притеснено погледна учителя си. Непознатият огън, който бе видял да гори в очите на елфа преди нападението над великаните, го бе уплашил. Просто не можеше да бъде сигурен докъде щеше да стигне невероятната дързост на Дризт.

— Какво мислиш да правиш, когато ги намериш? — попита той, ала странната усмивка на Дризт само засили опасенията му.

— Ще се срещнем утре сутрин на същото място — най-сетне реши да разсее страха на приятеля си Дризт. — Обещавам ти, че няма да започна веселбата без теб!

— Ще се върна преди да е пукнала зората — рече варваринът, после се обърна и потъна в нощния мрак.

Дризт пое на запад по дирите на тримата великани. Скоро елфът чу дрезгавите гласове на други вербези и съзря набързо построените дървени порти, които пазеха входа на бърлогата им, умело прикрити зад някакъв храсталак, израснал върху скалите.

Дризт зачака и скоро от пещерата излязоха още трима великани, а когато те се прибраха, се показа и трета групичка. Елфът се опита да разбере дали изчезването на трите чудовища, които бяха убили, бе разтревожило другарите им. Ала вербезите обикновено бяха непокорни и недисциплинирани, та останалите великани решиха, че са се загубили или просто са избягали. Няколко часа по-късно Дризт незабелязано се отдалечи от лагера им, за да състави плана си. Никой не бе усетил присъствието му и елфът бе сигурен, че ще съумее да ги изненада.

Уолфгар не спря през цялата нощ. Предаде съобщението на Бруенор и без да чака джуджетата да се съберат, отново потегли на север. Той се движеше бързо и пристигна при равната скала цял час преди зората. Дризт още не се бе завърнал от пещерата на великаните и Уолфгар закрачи напред-назад, а притеснението за приятеля му нарастваше с всяка изминала секунда.

Накрая той вече не можеше да издържа страховете и мрачните опасения, които изпълваха мислите му и сам тръгна по дирята на тримата вербези. На всяка цена трябваше да разбере какво се бе случило! Не бе изминал и десетина метра, когато усети нечия ръка да го сграбчва за рамото. Уолфгар светкавично се обърна, готов да отвърне на удара, ала изненадата му бързо се превърна в радост, когато пред себе си видя Дризт.

Елфът бе пристигнал при скалата малко след Уолфгар, ала бе останал скрит, за да види дали нетърпеливият варварин ще удържи на уговорката им или ще да поеме нещата в свои ръце и ще тръгне да го търси.

— Никога не си тръгвай от уговорена среща и не се паникьосвай преди да е минал уговореният час — скара се той, опитвайки се да прикрие колко бе трогнат от загрижеността на Уолфгар за него.

Варваринът не успя да отговори, защото в този миг се чу познат рязък глас:

— Къде са проклетите изчадия! — провикна се Бруенор от върха на скалата.

Когато са разярени, джуджетата могат да се движат с неподозирана бързина. За по-малко от час Бруенор и останалите се бяха приготвили за битка и бяха потеглили след варварина с почти същата трескава скорост.

— Добра среща — обади се Дризт и тръгна към Бруенор, който с мрачно задоволство гледаше труповете на тримата великана.

Около него стояха петдесет джуджета, чиито очи горяха с безмилостен огън, а ръцете им здраво стискаха тежките брадви.

— Добра среща, наистина — отвърна Бруенор. — Бърлога, така ли?

— На около една миля оттук — кимна Дризт. — Ала има и по-важна вест от тази. Онези великани няма да ходят никъде. Всъщност точно днес очакват гости.

— Момчето ми каза — рече Бруенор. — Още двайсет от тез’ презрени твари. Ама ми се чини, че онез’ в пещерата няма да дочакат гости днес! Знаеш ли откъде ще дойдат?

— От север или от изток, друг път няма — отвърна елфът. — Някъде през Ледовития пролом, на север от Диншиър. Бойците ти ще ги посрещнат, нали?