Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Отстрани тя изглеждаше кротка и уравновесена, ала у нея се криеше такъв огнен дух, какъвто Уолфгар не бе срещал у никоя жена. Варварските девойки от малки бяха приучавани да не говорят много-много — мнението им без друго не бе от никакво значение за мъжете. Досущ като своя настойник и Кати-Бри винаги казваше това, което мислеше и никога не оставяше и капчица съмнение за това на какво мнение е. Уолфгар и тя непрекъснато спореха, често много разгорещено, но варваринът бе щастлив да има до себе си другар на своята възраст, някой, който да не го гледа от висотата на годините и опита си.

Кати-Бри му бе помогнала много през първата му година при джуджетата и макар често да не бе съгласна с него, винаги се отнасяше с уважение към Уолфгар в моменти, когато сам той бе изгубил уважението към себе си. Уолфгар дори подозираше, че тя имаше нещо общо с решението на Бруенор да го направи свой ученик.

Макар на години да бе колкото него, в много отношения Кати-Бри изглеждаше много по-възрастна, а обективният й поглед върху живота обуздаваше темперамента й. В други отношения обаче (както когато прескачаше пукнатините между камъните или взимаше по две стъпала наведнъж), Кати-Бри винаги щеше да си остане малко момиченце. Тази необикновена смесица от плам и уравновесеност, от кротост и бликаща жизнерадост, интригуваха Уолфгар и винаги го изненадваха, когато говореше с нея.

Имаше и друго, което го поставяше в неизгодно положение, когато бе с Кати-Бри. Не можеше да отрече, че бе красива: с гъста кестенява коса, която се спускаше на вълни по раменете й и невероятни, тъмносини очи, чийто проницателен поглед би накарал всеки ухажор да се изчерви. Ала имаше и нещо отвъд красотата й, което привличаше Уолфгар. За него тя бе нещо ново и необичайно, млада жена, която не се вместваше в рамките, които народът на тундрата бе отредил на жените и варваринът не бе съвсем сигурен дали тази независимост му харесва или не. Ала не можеше да отрече влечението, което изпитваше към нея.

— Май често идваш тук, нали? — попита Кати-Бри. — Какво се опитваш да откриеш?

Уолфгар сви рамене — и той самият не бе сигурен.

— Дома си?

— И него, и много други неща, които една жена не би могла да разбере.

Кати-Бри отмина неволната обида с усмивка.

— Опитай все пак — настоя тя, с едва доловим сарказъм в гласа. — Може пък невежеството да ти покаже нов ъгъл, от който да погледнеш това, което те тревожи.

Тя скочи от скалата, заобиколи го и седна на камъка до него.

Уолфгар още веднъж се възхити на изящните й движения. Също като характера й и външният й вид бе вълнуваща смесица от противоположности. Висока, стройна и крехка на вид, тя се бе превърнала в жена в подземията на джуджетата и бе свикнала с тежката физическа работа.

— Мисля за приключения и за една неизпълнена клетва — загадъчно отвърна Уолфгар, отчасти, за да я впечатли, но най-вече, за да й припомни какво според него беше и какво — не работа на една жена.

— Клетва, която се каниш да изпълниш, веднага щом ти се удаде такава възможност.

Уолфгар кимна сериозно.

— Това е моето наследство от народа ми, товар, който остана да тежи на моите плещи, когато баща ми падна в бой. Ще дойде денят, когато… — варваринът не довърши и с копнеж се загледа към тундрата, която лежеше отвъд Грамадата на Келвин.

Кати-Бри тръсна къдриците си. Тя прозираше през загадъчните думи на Уолфгар и много добре разбираше, че в името на честта, той възнамеряваше да предприеме нещо, което можеше да се окаже много опасно, дори пагубно за него.

— Желая ти късмет в твоето приключение — рече тя, — макар да не зная какво те подтиква да тръгнеш на него. Ала едно ще ти кажа — ако нямаш по-сериозна причина от тази, която ми каза, то тогава си погубваш живота напразно.

— Какво ли разбира една жена от чест! — ядоса се Уолфгар.

Кати-Бри не се уплаши и не отстъпи:

— Какво ли наистина! Да не си мислиш, че вие, мъжете, я държите в огромните си ръце, само заради онова, което имате в гащите си!

Лицето на варварина пламна и той се извърна настрани — такава дързост у една жена бе нещо, което той не можеше да приеме.

— Освен това — продължи момичето, — може да си говориш каквото щеш, ала аз знам, че дойде тук, защото се тревожиш за Бруенор. Не можеш да го отречеш.

— Знаеш само това, което искаш да знаеш!

Без да обръща внимание на думите му, Кати-Бри смени темата:

— Досущ като него си! Приличаш на джуджето много повече, отколкото искаш да си признаеш — засмя се тя. — И двамата сте толкова упорити и горди, че никой не иска да признае какво изпитва към другия. Е, прави, каквото знаеш, Уолфгар от Долината на мразовития вятър. Мен може и да излъжеш, ала себе си…