Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Пук се почеса по брадата.

— Ентрери — замислено повтори той.

Парченцата от мозайката започваха да си идват по местата. Пук познаваше Ентрери достатъчно добре, за да знае, че убиецът никога не би направил толкова ценен подарък, без да поиска нещо в замяна.

— Статуетката е принадлежала на някой от приятелите на полуръста — досети се пашата, спомняйки си, че Риджис бе говорил на пантерата за „истинския й господар“.

— Не го попитах — каза Ла Вал.

— Не е било нужно! — сопна се Пук. — Статуетката е принадлежала на някой от приятелите на полуръста… навярно някой от онези, за които говореше Оберон. Да, точно така. А Ентрери, какво поиска той в…

Пук спря на средата на изречението и хвърли зъл поглед на магьосника.

— Къде е Пиночет? — лукаво попита той.

По лицето на Ла Вал плъзна мъртвешка бледност — уловен в капана на конфликта между Пук и страховития убиец, за него нямаше изход, каквото и да направеше. При вида на ужасения магьосник, Пук бързо се досети каква бе истината.

— Разбирам… Ах, Ентрери. Даже невероятните ти способности не могат да компенсират докрай неприятностите, които ми създаваш. А и ти! — изсъска Пук на магьосника. — Къде са сега полуръстът и пантерата?

Ла Вал поклати глава.

— В нейната собствена равнина — с мъка рече той. — Няма къде другаде да са отишли.

— Котката може ли да се върне в нашия свят?

— Само ако бъде призована от онзи, който притежава статуетката.

Пук посочи малката фигурка, която лежеше на пода до вратата.

— Повикай я! — нареди той, ала после размисли и спря Ла Вал още преди да бе стигнал до статуетката. — Не, почакай. Първо ще наредя да направят клетка за нея. Гуенивар трябва веднъж завинаги да разбере кой е истинският й господар! Бързо ще я науча на послушание!

Ла Вал отиде до вратата и вдигна малката ониксова фигурка, чудейки се какво точно очаква от него господарят му. После тръгна към своята стая, но докато минаваше покрай трона на Пук, пашата го сграбчи и доближи лице на сантиметри от неговото.

— Полуръста! — изръмжа той заканително. — Доведи ми го обратно, магьоснико… или ще се простиш с живота си!

С тези думи Пук се изправи и се отправи към вратата, водеща към долните етажи на къщата. Трябваше да изпрати някой от хората си на улицата, за да разбере какво е намислил Ентрери. Освен това на всяка цена трябваше да научи повече за онези приятели на полуръста, независимо дали бяха загинали в Асавирския провлак, или все още бяха живи.

Ако ставаше дума за някой друг, Пук щеше да използва магическия медальон, ала с опасния убиец това не бе особено добра идея.

Пук сърдито изръмжа и с трясък затвори вратата след себе си. Беше се надявал, че след завръщането на Ентрери никога вече няма да му се налага да прибягва до този изход. Ала сега, когато видя, че убиецът бе оплел в мрежата си дори верния Ла Вал, Пук разбра, че му остава една-единствена възможност.

Раситър.

— Искаш да бъде премахнат? — попита плъхочовекът — Пук никога досега не му бе възлагал по-приятна задача.

— Недей да се ласкаеш! — сопна се Пук. — Това не е твоя работа, Раситър… нито пък е по силите ти.

— Подценяваш възможностите на гилдията ми.

— А ти подценяваш влиянието на убиеца… не ще да са един или двама онези от твоите „приятели“, които са по-верни на Ентрери, отколкото на теб — предупреди го Пук. — Не искам в гилдията ми да избухне война.

— Какво искаш от мен тогава? — рязко попита Раситър без да може да прикрие разочарованието си.

Пук не пропусна да забележи неприязнения тон на плъхочовека и ръката му неволно се протегна към рубинения медальон, който висеше на врата му. Много лесно можеше да подчини Раситър с негова помощ, ала предпочете да не го прави. Никой, попаднал под магията на рубина, не се справяше така добре със задачите си, както когато действаше по собствена воля, а Пук вече бе научил достатъчно за приятелите на Риджис, за да знае, че ако те бяха успели да се спасят от нападението на Пиночет, на Раситър и гнусните му приятелчета щеше да им се наложи да дадат всичко от себе си (ако не повече), за да ги победят.

— Мисля, че Ентрери е бил проследен до Калимпорт — обясни Пук. — Приятели на полуръста, които представляват заплаха за нашата гилдия.

Раситър се приведе напред, преструвайки се на изненадан. В действителност, той отдавна бе научил от Дондон за пристигането на четиримата северняци.

— Ще бъдат тук съвсем скоро — продължи Пук, — така че нямаш много време.