Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Имаш по-верни приятели, отколкото изобщо можеш да си представиш — продължи Кати-Бри. — И то не заради начина, по който въртиш меча. Има и други, които биха се нарекли твои приятели, стига ти сам да не ги държеше на разстояние от себе си… стига само да можеше да прогледнеш!

Дризт се замисли над думите й. В ума му изплува образът на капитан Дюдермонт и неговите моряци — те всички го бяха подкрепили, дори и след като разбраха за прокълнатата му раса.

— Стига само да се научиш да обичаш — гласът на Кати-Бри се бе снишил до едва доловим шепот. — Много неща пропусна по този начин, Дризт До’Урден.

Дризт се вгледа изпитателно в големите, тъмни очи на младата жена, където се бе появил странен блясък. Какво ли се опитваше да му каже тя, за каква ли лична, крита досега тайна се опитваше да му отвори очите?

В този миг вратата се отвори рязко и Уолфгар нахлу в стаята. На лицето му грееше широка усмивка, а в светлите му сини очи гореше жажда за приключения.

— Радвам се, че вече си тук — докато говореше на Дризт, младежът отиде до Кати-Бри и преметна ръка през рамото й. — Нощта се спусна и луната вече наднича зад източния хоризонт. Време е да тръгваме на лов!

Кати-Бри стисна ръката на Уолфгар, която още лежеше на рамото й и се усмихна лъчезарно. Дризт искрено се радваше, че двамата се бяха открили. Твърдо вярваше, че животът им заедно ще бъде изпълнен с обич и щастие, а децата им без съмнение щяха да бъдат гордостта на целия Север.

Кати-Бри отново погледна към него.

— Помисли си пак, приятелю — тихо каза тя. — Дали се чувстваш уловен в капана на начина, по който те възприема светът… или на начина, по който ти си мислиш, че те възприема?

Дризт усети как напрежението го напуска. Ако Кати-Бри бе права, значи трябваше сериозно да помисли.

— Време за лов! — повтори Кати-Бри, щастлива, че бе успяла да накара Дризт да погледне на нещата от нейната гледна точка.

Тя се изправи и тръгна към вратата заедно с Уолфгар. Миг преди да излезе от стаята, младата жена се обърна и за последен път погледна елфа. Онова, което той прочете в очите й, го накара да се зачуди дали там, в Долината на мразовития вятър, завинаги не бе изгубил нещо, за което сега, когато Уолфгар бе станал част от живота на Кати-Бри, вече бе твърде късно.

Когато двамата му приятели излязоха от стаята, Дризт въздъхна едва чуто и инстинктивно посегна към магическата маска.

Инстинктивно, зачуди се той и изпусна маската на земята.

После се облегна назад и се замисли, сключил ръце зад главата си. Огледа се наоколо с надежда, ала в стаята нямаше огледало.

Ла Вал задържа ръката си в малката кесийка, за да подразни Пук и още повече да разпали нетърпението му. Двамата бяха сами (Пук отдавна вече не възприемаше евнусите си като разумни, мислещи същества) в централната зала на последния етаж. Магьосникът беше обещал на своя господар прекрасен подарък, по-скъпоценен дори от вестта за връщането на Ентрери и рубина, а Пук бе сигурен, че Ла Вал никога не би казал подобно нещо току-така. Всички знаеха колко неразумно бе да гневиш водача на гилдията.

Ла Вал обаче, напълно убеден, че обещанието му не е ни най-малко преувеличено, изобщо не се притесняваше. Най-сетне, с широка усмивка на лицето, той извади ръка от кесийката и подаде безценния си подарък на своя господар.

За миг Пук онемя, а дланите му се изпотиха при допира на ониксовата статуетка.

— Великолепно! — промълви той смаяно. — Никога не съм виждал такова майсторство, такава изкусна изработка! Струва ти се, че можеш да го погалиш!

— Наистина можеш — едва чуто прошепна Ла Вал, който не искаше да разкрие всички качества на подаръка наведнъж.

После добави по-силно:

— Радвам се, че си доволен.

— Откъде го взе?

Ла Вал неспокойно се размърда на мястото си.

— Това няма значение — отвърна той. — Важното е, че е за теб, господарю, като знак за безграничната ми преданост.

После побърза да смени темата:

— Майсторството, с което е изработена тази статуетка, е само едно от достойнствата й — уж небрежно рече той и се изпълни със задоволство, когато Пук рязко вдигна очи и му хвърли поглед, изпълнен с любопитство — дошло бе време отново да смае господаря си. — Не може да не си чувал за подобни фигурки и преди. Те са не само красиви, но могат да бъдат и верни другари на своите притежатели.

Само при мисълта за подобен безценен предмет, ръцете на Пук се разтрепериха от възбуда.