Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

В Мензоберанзан дори онези, които се намираха на най-ниското стъпало на обществената стълбица, можеха да си пробият път нагоре. За по-голямата част от калимпортските бедняци обаче бягството бе невъзможно, те бяха обречени на нищета и страдание, на всекидневна борба за оцеляване, която можеше да свърши само по един-единствен начин — като още един труп върху купчината оглозгани от лешоядите кокали, които се издигаха в канавката.

— Заведи ни до къщата, където се помещава гилдията на Пук паша и си свободен — рече Дризт на търговеца — колкото по-скоро свършеха онова, за което бяха дошли, толкова по-бързо щяха да се махнат от това отвратително място.

Сали Далиб пребледня като платно.

— П-п-пуп паша? — заекна той. — Това кой?

— Ха! — изсумтя Бруенор и направи няколко крачки към търговеца. — Много добре знае за кого говорим!

— Прав си — съгласи се Кати-Бри. — Познава го и се бои от него.

— Сали Далиб не… — започна търговецът, ала преди да успее да довърши, Сиянието изскочи от ножницата си и хладният му допир го накара да замълчи.

Дризт повдигна маската съвсем леко, но напълно достатъчно, за да припомни на Сали Далиб за расата, която магическият предмет скриваше. И този път, както преди, суровото изражение на елфа смрази дори неговите приятели.

— Мисля си за своя другар — бавно рече той, отправил поглед към града, — може би изтезаван до смърт, докато ние тук се бавим…

Внезапно гласът му стана рязък и той впи лавандуловите си очи в лицето на треперещия търговец.

— Докато ти се бавиш! Ще ни заведеш при Пук паша и после си свободен — повтори той, този път по-настоятелно.

— Пук? О, Пук! — засия търговецът. — Сали Далиб знае кой Пук, да, да. Всеки знае Пук. Да, да! Сали Далиб покаже път, после си тръгва.

Дризт отново намести магическата маска, ала суровото изражение не напусна лицето му.

— Ако ти или малкият ти спътник се опитате да избягате — каза той толкова безстрастно, че търговецът и дребният гоблин не се усъмниха в думите му нито за миг, — ще ви намеря, където и да сте се скрили, и ще ви убия.

Приятелите на Дризт се спогледаха объркано и дори леко притеснено, и свиха рамене. Сигурни бяха, че познават и най-съкровеното кътче от душата на елфа, ала тонът му бе толкова суров, че дори те се зачудиха дали думите му наистина бяха само празна заплаха.

Отне им повече от час, докато успеят да си пробият път през тълпите на града и подобните на лабиринт улички. Четиримата приятели, чието единствено желание в момента бе да се махнат, колкото се може по-скоро от улиците и зловонните им изпарения, почти бяха достигнали предела на търпението си, когато Сали Далиб най-сетне сви зад един ъгъл и излезе на Улицата на разбойниците. В единия й край се издигаше невзрачна дървена постройка — къщата, където се помещаваше гилдията на Пук паша.

— Там Пук — рече търговецът и посочи постройката. — Сега Сали Далиб вземе свои камили и тръгне си, обратно в Мемнон.

Само че четиримата приятели нямаха намерение да оставят лукавия търговец да си тръгне току-така.

— На мен пък ми се чини, че Сали Далиб ще иде право при Пук, да види дали не може да му продаде малко информация за четирима странници от Север — изръмжа Бруенор.

— Е, и за това си има решение — рече Кати-Бри и смигна на Дризт, после бръкна в кесийката на кръста си и се приближи до заинтригувания и уплашен Сали Далиб.

Върху лицето й се изписа сурово изражение, а в очите й лумна толкова заплашителен пламък, че търговецът рязко се дръпна назад, колкото се може по-надалеч от протегнатата й ръка.

— Стой на едно място! — сопна се тя и мемнонецът нямаше друг избор, освен да изпълни заповедта й.

Стиснала в шепа някакъв белезникав, подобен на брашно прашец, Кати-Бри напевно зареди думи, които не означаваха нищо, ала звучаха досущ като древно заклинание. Когато свърши, тя докосна челото на търговеца с ръката, в която държеше прашеца, и изрисува там очертанията на закривен ятаган. Сали Далиб се опита да каже нещо, ала целият бе скован от смразяващ ужас и не успя да накара езика си да го слуша.

— А сега — дребният — спокойно рече Кати-Бри и се обърна към помощника на търговеца.

Малкият гоблин изпищя и се опита да побегне, ала Уолфгар го улови с една ръка, стисна го достатъчно здраво, за да не мърда, и го задържа пред Кати-Бри.

Момичето повтори цялата церемония, после се обърна към Дризт:

— Отсега нататък двамата са свързани с твоята душа. Усещаш ли ги?