Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Навлизайки бързо в ролята, която Кати-Бри му бе отредила, елфът кимна мрачно и бавно извади двата си ятагана.

Сали Далиб пребледня като мъртвец и замалко не се свлече на земята от ужас, ала Бруенор, който се бе приближил, за да види по-добре хитринката на доведената си дъщеря, му помогна да се задържи на крака.

— Нека си вървят — рече момичето на Уолфгар и джуджето. — Моето заклинание вече е изречено.

После рязко се обърна към търговеца и помощника му и заплашително прошепна:

— Сега елфът непрекъснато ще усеща присъствието ви. Ще знае кога сте наблизо и кога се намирате далеч от него. Ако останете в града, ако дори само си помислите да отидете при Пук, елфът ще разбере и ще ви открие, където и да сте.

За миг Кати-Бри замълча — искаше да е сигурна, че двамата прекрасно разбират ужасните последици, които всяка тяхна необмислена постъпка можеше да има.

— А когато ви намери — довърши тя с все същия ледено безстрастен тон, — смъртта ви ще бъде бавна и мъчителна.

— Взимайте си гърбатите коне и изчезвайте от тука! — изръмжа Бруенор. — И ако някога отново видя гнусните ви мутри, елфът ще трябва да си чака реда, за да се разправи с вас!

Още преди джуджето да успее да довърши, Сали Далиб и малкият гоблин подкараха камилите и с цялата бързина, на която бяха способни, се отправиха на север, колкото се може по-надалеч от Улицата на разбойниците.

— Тез’ двамата май няма да спрат, докат’ отново не почувстват горещия пясък под нозете си! — изсмя се Бруенор, когато Сали Далиб и гоблинът се скриха от погледите им. — Хитър номер, момиче.

Недалеч от мястото, където се бяха спрели, имаше странноприемница, наречена „Плюещата камила“. Дризт я показа на приятелите си и рече:

— Запазете стаи там. Аз ще тръгна след тях, за да се уверя, че наистина имат намерение да напуснат града.

— Само си губиш времето — провикна се Бруенор след него. — Момичето така ги уплаши, че сега бягат, колкото им държат краката… или поне копитата на онез’ гърбати животни!

Ала Дризт вече бе потънал в лабиринта от улички.

Уолфгар, който никога досега не бе виждал Кати-Бри в такава светлина, все още я измерваше с подозрителен поглед, което не убягна на Бруенор.

— Трябва да внимаваш, момче — подразни го джуджето. — Гадна жилчица се крие у туй момиче, та гледай да не я предизвикваш!

Подхващайки шегата на Бруенор, Кати-Бри присви очи и измери грамадния варварин с толкова заплашителен поглед, че той неволно отстъпи назад.

— Магия против измяна — отчетливо изрече момичето. — Така веднага ще разбера, ако се загледаш след някоя жена!

После, все още без да го изпуска от очи, тя се обърна и направи няколко крачки към странноприемницата, която Дризт им беше показал.

Докато тръгваше след Кати-Бри, Бруенор се протегна и потупа исполина по рамото:

— Прекрасно момиче — каза той. — Само гледай да не я ядосваш!

Уолфгар тръсна глава, напомняйки си, че „магията“ на Кати-Бри не бе нищо друго, освен номер за сплашване на търговеца.

Ала не можеше толкова лесно да забрави заплашителния блясък в очите на Кати-Бри и продължи да мисли за нея, докато вървяха надолу по Улицата на разбойниците. По тялото му плъзна тръпка — едновременно неспокойна и приятна.

Слънцето вече клонеше към заник, когато Дризт най-сетне се върна на Улицата на разбойниците. Беше проследил Сали Далиб и помощника му далеч във вътрешността на Калимската пустиня, макар че трескавата бързина, с която се отдалечаваше търговецът, ясно показваше, че изобщо няма намерение да се връща в Калимпорт. Ала Дризт не искаше да рискува — от Риджис ги делеше съвсем малко. Съвсем малко ги делеше и от Артемис Ентрери.

Предрешен като Светъл елф (с каква лекота надяваше вече магическата маска!) Дризт влезе в „Плюещата камила“ и отиде да говори с ханджията, невероятно мършав човек, който никога не се обръщаше с гръб към онзи, с когото говореше, от страх някой да не му забие нож, и чийто поглед непрекъснато се стрелкаше неспокойно във всички посоки.

— Трима приятели — рязко рече Дризт. — Джудже, млада жена и русокос исполин.

— Горе са, вляво от стълбите — отвърна ханджията и протегна костеливата си ръка. — Две златни монети, ако имаш намерение да прекараш нощта тук.

— Джуджето вече ти плати — хладно каза Дризт и се накани да се качи по стълбите.

— Само за себе си, за момичето и за големия — ханджията нямаше намерение да се откаже толкова лесно и сграбчи рамото на Дризт.