Ала най-голямото му постижение бе една група ледени великани, които сами бяха дошли в долчинката му, водени единствено от желанието да служат на Повелителя на Креншинибон.
Кесел бе прекарал последните години, напълно доволен от живота си в Кришал Тирит. Гоблините, които бе подчинил още в началото, покорно изпълняваха всичките му прищевки и дори бяха успели да нападнат един лускански керван и да му доведат няколко жени, с които да се забавлява. Животът му бе лек и приятен, точно какъвто той искаше.
Ала Креншинибон, чийто глад за власт бе неутолим, не беше доволен. В началото щеше да се задоволява с дребни победи, но полека-лека щеше да накара Кесел да обръща поглед към все по-големи завоевания. Отломъкът не искаше открито да се противопоставя на Кесел, тъй като в непрестанната борба между двамата, магьосникът бе този, който винаги вземаше решенията. Малкият кристален отломък може и да бе надарен с огромна мощ, ала без повелител бе като меч без десницата, която да го извади от ножницата. Затова Креншинибон налагаше волята си тайно, като изпращаше в сънищата на Кесел видения за славни победи и завоевания и така изостряше глада му за власт и всичко останало, което тя даваше. Размахваше пред очите на магьосника онази примамка, на която Кесел не можеше да устои — почитта на другите.
Кесел, който за магьосниците от Лускан (а и за всички останали) никога не бе представлявал нещо повече от изтривалка за краката, стана лесна плячка за кристала. Той, който винаги беше смятан за по-долен от прахта под краката на големците, сега копнееше да размени тези роли.
И сега — както Креншинибон постоянно му напомняше — му се предоставяше блестяща възможност да превърне мечтите си в действителност. С отломъка в ръце, Кесел щеше да стане истински завоевател и да накара всички, дори и магьосниците от Домовата кула, да треперят щом чуят името му.
Трябваше обаче да бъде търпелив. Бе му отнело няколко години да се научи как да държи в подчинение първо едно, а след това и второ гоблиново племе. Но да събере десетки различни племена и да превърне естествената им злост в покорство, бе много по-трудно. В началото дори му се налагаше да ги призовава едно по едно и едва след като напълно бе подчинил някое племе, се осмеляваше да повика друго.
Ала постепенно бе станал по-силен и сега бе призовал две враждуващи племена едновременно. И този път неговата мощ се беше оказала по-голяма от тяхната омраза един към друг. Когато Торга и Грок влязоха в кулата, всеки от тях се опитваше да измисли как да убие другия без да си навлече гнева на Кесел. Когато отново излязоха навън, вече разговаряха помежду си като стари приятели и обсъждаха славата, която битките в армията на Акар Кесел щеше да им донесе.
Магьосникът се облегна на възглавниците си и се замисли за невероятния си късмет. Войската му ставаше все по-силна и по-силна. Имаше снежни великани за командири, людоеди за гвардейци, светкавични отряди от вербези и тролове — огромни, всяващи ужас тролове — за своя лична охрана. И десет хиляди фанатично предани гоблини, които да поведе към погром и разруха.
— Акар Кесел — провикна се той към наложницата (чиято воля Креншинибон отдавна бе покорил на своята), която пилеше дългите му нокти, докато той размишляваше. — Преклонете се пред Повелителя на Долината на мразовития вятър!
* * *
На юг, далеч от скованите от леда степи, в цивилизованите земи, където хората имаха повече време за забавления и размишления и където постъпките им не се ръководеха единствено от мисълта за това как да оцелеят, магията се срещаше много по-рядко. Истинските магьосници, посветили живота си на мистичните изкуства, винаги се отнасяха с огромно уважение към нея и внимаваха за понякога непредвидимите последици от заклинанията си.
Освен ако не бяха обсебени от желание за власт — най-опасното зло, което ги дебнеше — истинските вълшебници никога не стигаха до крайности в експериментите си и рядко причиняваха беди.
Магьосническите чираци обаче (хора, които се бяха сдобили с някакви умения, или като бяха намерили някой древен ръкопис или книга с магии, или пък някой магически предмет) често правеха огромни поразии.
Точно това се случваше тази нощ в една земя, отдалечена на стотици мили от Акар Кесел и Креншинибон. Ученикът на един магьосник, у когото учителят му бе открил големи заложби, намери диаграма на мощен магически кръг, а после и магия, с която да го отключи. Чиракът, подмамен от жаждата за власт, успя да открие истинското име на демона от записките на господаря си.
Читать дальше