Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

В миналото, много преди каквато и да било цивилизация да си пробие път толкова на север, варварите не са общували и дори не са приемали никой новодошъл в Долината и различните племена често се обединявали с единствената цел да прокудят всеки появил се натрапник. В онези години всеки нов жител на Долината се превръщал в техен съперник за оскъдната храна, която местността предлагала и такава ненавист към чужденците е била единствената им възможност да оцелеят.

Ала жителите от Десетте града (със своя опит в риболова и с оживената си търговия с Лускан) не са съперници на варварите — сигурен съм, че много от тях дори не са опитвали еленско месо. И въпреки това, традицията повелява, че варварите не бива да се сприятеляват с тези хора, а да воюват с тях.

Традиция.

Колко е сурова тази дума! Каква сила се крие в нея! Тя ни дава корени и твърда почва, на която да стъпим, дарява ни с надежда и познание за това кои сме и същевременно води до разруха и спира пътя на всяка промяна.

Никога не бих си въобразил, че познавам някой народ толкова добре, че да си позволя да им кажа да се откажат от традициите си и все пак колко глупаво ми се вижда да се придържаш здраво и неотстъпно към старите си правила и да не забелязваш колко много се е променил светът около теб.

Защото светът, в който живеем, се променя непрекъснато, движен от напредъка в познанието и магията, от непрестанните промени в населението, дори от смесването на расите, както в полуелфическите общности. Светът не е статичен и ако сърцевината на нашите възприятия и традиции остане статична, то тогава сме обречени да живеем в погубваща догма.

Тогава ще ни прониже тъмното острие на онзи меч!

Удобно облегнат на любимото си дърво, Риджис се протегна лениво, прозя се продължително и в трапчинките му заиграха ярките лъчи на слънцето, които бяха успели да пробият гъстия клонак над главата му. Въдицата му стоеше до него, макар че на кукичката отдавна вече нямаше стръв. Полуръстът рядко хващаше риба, но се гордееше с това, че никога не похабява повече от един червей.

Откакто се бе завърнал в Самотната кория, идваше тук всеки ден. Сега Риджис прекарваше зимите в Брин Шандер при своя добър приятел Касиус. Градът на хълма не можеше да се сравнява с Калимпорт, но палатът на Касиус беше най-близкото подобие на цивилизация, което можеше да се намери в Долината на мразовития вятър. Риджис бе много горд от хитростта, с която бе успял да убеди Касиус да го покани да прекарва суровите зимни месеци при него.

Откъм Маер Дуалдон полъхна хладен ветрец и полуръстът въздъхна доволно. Макар да бе вече средата на юни, това бе първият горещ ден от краткото лято и Риджис бе твърдо решен да получи колкото се може повече от него. За първи път от повече от година насам бе излязъл преди пладне и твърдо възнамеряваше да си лежи тук, захвърлил дрехите си и да усеща как топлината изпълва всяка частица на тялото му, докато не види и последният ален лъч на слънцето да се скрива зад хоризонта.

Яростен вик откъм езерото привлече вниманието му и Риджис привдигна глава, едва-едва отваряйки натежалите си клепачи. За негово огромно задоволство първото нещо, което забеляза бе, че коремът му значително е пораснал през последната зима и сега, както беше легнал по гръб, можеше да види само върховете на пръстите на краката си.

В средата на езерото четири лодки (две от Термалайн и две от Таргос) се опитваха да се доберат до някое по-хубаво местенце, като непрекъснато лавираха и обръщаха носовете си, а моряците ругаеха и плюеха срещу лодките на конкурентния град. Бяха изминали почти пет години от Битката при Брин Шандер, а двата града продължаваха да се намират в състояние на война. И макар битките да се водеха най-често с думи или юмруци, а не с истински оръжия, не един и два кораба бяха потопени, блъснати в крайбрежните скали или обърнати в плитчините край брега.

Риджис безпомощно сви рамене и отново облегна глава на жилетката си, която му служеше за възглавница. Нищо не се бе променило кой знае колко в Десетте града през последните четири години и половина, макар той и още неколцина от членовете на Съвета да се надяваха, че въпреки разпрата между Таргос и Термалайн заради ранения елф, поселищата ще заживеят в съюз.

Даже по бреговете на Диншиър примирието между отдавнашните съперници се бе оказало твърде кратко и бе продължило само до първия път, когато лодка на Каер Диневал улови рядка и ценна осемметрова пъстърва във водите, отстъпени им от Каер Кьониг като компенсация за нарастващия флот на Източен пристан.