Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Традиция

Самата дума събужда усещане за сериозна тържественост. Традиция. Сууз’чок на езика на народа ми и тук, както и във всички други езици, където съм я чувал, думата сякаш се отронва от устата с невероятна сила.

Традиция. Това са нашите корени, връзката ни с миналото и напомняне за бъдещето, в което — макар и нас самите вече да ни няма — народът ни все още ще съществува. За много народи и общества именно традицията е началото на всяка организация и всеки закон; онази трайна идентичност, която отхвърля безвластието на отритнатите от обществото и беззаконията на престъпниците. Тя е онзи звук, който ехти дълбоко в сърцата, умовете и душите ни и като ни напомня кои сме били някога, ни казва кои сме сега. За мнозина тя е хиляди пъти по-важна от закона; тя е религия и ръководи вярата по същия начин, по който ръководи морала и обществото. За мнозина традицията е божество, древни ритуали и свещени текстове, написани върху пожълтели от времето свитъци или изсечени в някоя прастара скала.

За мнозина традицията е всичко.

Лично за мен, тя е меч с две остриета и болката, вредата, която този меч може да причини, често пъти е по-голяма от ползата.

В Мензоберанзан съм виждал на какво е способна тя. Още помня ритуалното принасяне в жертва на третия син (което замалко не се превърна и в моя съдба), помня и какво вършеха трите школи на Мрачните елфи. Традицията ръководеше действията на сестра ми, когато завършвахме Мелей Магтер и пак тя не ми позволи да се противопоставя на отвратителната церемония. Заради традицията, властта в моите родни земи все още е в ръцете на матриарси, а достъпът на мъжете до нея е ограничен. Дори жестоките войни, които се водят между различните семейства в Мензоберанзан се коренят в традицията — тя ги оправдава, защото „винаги е било така“.

Така е не само с моя народ. Често ми се случва да седя на някое високо място в Грамадата на Келвин и да наблюдавам пустата тундра и проблясващите светлинки на лагерните огньове, запалени в огромните биваци на варварите. Около тях се греят хора, чийто живот също е напълно обсебен от традицията. Хора, които са се вкопчили в древните си обичаи и закони без да разбират, че макар някога законите да са им помогнали да оцелеят в тези враждебни земи, сега същите тези закони им вредят много повече, отколкото им помагат. Варварите от Долината на мразовития вятър все още следват стадата на северните елени по пътя им на юг. В миналото това е бил единственият начин да оцелеят, ала колко по-лесно биха живели сега, ако разменяха месото и кожите на своите елени за здравите строителни материали от южните земи, с които биха могли да си построят постоянни жилища.