Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Глупав хлапак — изръмжа джуджето докато замахваше. — Никога ли не са ти казвали да не удряш джудже по главата!

Младият варварин отчаяно се опитваше да се задържи на краката си, но Бруенор стовари железния си щит върху лицето му.

— Осем! — изрева той и тръгна да търси номер девет.

Ала докато се отдалечаваше, джуджето хвърли още един поглед към падналия младеж и поклати глава, натъжен от загубата на някой толкова висок и силен и с толкова мъдри очи — невероятна смесица от сила и ум, която рядко се срещаше сред дивите и свирепи обитатели на Долината.

Яростта на Хийфстааг се удвои, когато видя, че новият му противник бе елф на мрака.

— Подло псе! — изрева той и вдигна огромната си брадва.

Още преди да бе свършил, противникът му вдигна ръка и в миг алени пламъци обгърнаха грамадния варварин от глава до пети. Едноокият крал изрева от ужас при вида на магическия огън, макар че пламъците не нараняваха кожата му. Дризт се нахвърли върху него, а двата му ятагана свистяха във въздуха — ту високо, ту съвсем ниско долу и с такава бързина, че Хийфстааг не смогваше да отбива ударите им.

Многобройни малки рани покриха тялото на варварина, ала те само го раздразниха, без да му причинят истинска болка. Той замахна с огромната си брадва и макар че Дризт успя да отмести главата си, страховитият удар скова рамото му. Хийфстааг пак вдигна брадва, но този път елфът успя да се дръпне и, повлечен от мощния си замах, едноокият крал залитна. Дризт не се поколеба и заби един от ятаганите си дълбоко в гърдите на краля.

Агонизиращ, варваринът изкрещя и замахна с оръжието си. Елфът, сигурен, че с последния удар бе убил врага си, бе изумен, когато почувства тъпата страна на брадвата да се стоварва в ребрата му и да го запраща във въздуха. Варваринът отново вдигна оръжието си, с намерение да довърши врага си преди да се е съвзел.

Ала Дризт бе пъргав като котка. Той се претърколи и посрещна удара на Хийфстааг с изваден ятаган. С високо вдигната брадва Хийфстааг не можа да спре навреме и се наниза на острието. Кралят на Лоса замахна отново, втренчил яростен поглед в елфа. Този път обаче Дризт (видял вече свръхчовешката му сила) бе нащрек — второто му острие се заби в тялото на Хийфстааг, разпаряйки корема му от край до край.

Варваринът изпусна брадвата и се вкопчи в корема си, в отчаян опит да задържи вътрешностите си. Огромната му глава се люлееше, целият свят се въртеше около него, струваше му се, че пропада в огромна бездна.

В този момент се появиха неколцина от воините му — бягащи от джуджетата, които ги следваха плътно по петите — и го уловиха преди да падне на земята. Толкова голяма бе верността им към техния крал, че двама от тях го вдигнаха и го отнесоха в тундрата, докато останалите се обърнаха и се приготвиха да посрещнат преследвачите си. Знаеха, че няма да избегнат смъртта, но се надяваха да задържат джуджетата достатъчно дълго, за да могат другарите им да го занесат на сигурно място.

Дризт се претърколи настрани и скочи на крака с намерението да тръгне след двамата воини, които носеха тялото на Хийфстааг. Имаше ужасното подозрение, че страховитият крал ще се оправи дори и след двете чудовищни рани, които му бе нанесъл и бе решен на всяка цена да довърши започнатото. Ала когато се изправи, светът около него се завъртя. Наметката му бе изцапана със собствената му кръв и той изведнъж усети, че му е трудно да си поеме дъх. Изгарящото обедно слънце заслепяваше привикналите му с нощта очи, обля го пот.

В следващия миг Дризт потъна в пълен мрак.

Трите войски, скрити зад стените на Брин Шандер бързо се разправиха с челния отряд на варварската армия, след което изтласкаха останалите нашественици назад. Непоколебими и уверени, че времето е техен съюзник, свирепите воини се прегрупираха около крал Беорг и отново поеха към града — бавно и предпазливо.

Когато чуха виковете, идващи от източния склон, варварите решиха, че Хийфстааг е приключил битката там и, научил за съпротивата, която те бяха срещнали, се връща, за да им помогне да смажат града. В този момент Беорг съзря няколко варвари да бягат на север към Ледовития пролом (местност, която се намираше срещу Бременския проход и минаваше между езерото Диншиър и западния хребет на Грамадата на Келвин). Стана му ясно, че се е случило нещо лошо. Без никакви обяснения освен обещанието да промуши с копието си всеки, който откаже да му се подчини, Вълчият крал нареди на хората си да се отдалечат от града. Надяваше се да събере войската си с крал Хаалфдейн и Мечите воини и така да спаси колкото се може повече от хората си.