Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Изкарайте ги от дупките им и изгорете домовете им! — изрева варварският крал. — Нека рибарите в езерото чуят писъците на жените си и видят дима от горящия си град!

В този момент една стрела изсвистя и се заби в гърдите му, разкъсвайки плътта му. Потресеният вожд сведе поглед към потрепващата дръжка, стърчаща от гърдите му, но не успя дори да извика, преди тъмата на смъртта да се спусне над него.

С ясеновия си лък Агорвал Термалайнски бе накарал краля на Мечото племе да замълчи завинаги. И тогава, по негов сигнал, четирите армии на Маер Дуалдон се впуснаха в битка.

Те изскачаха от покрива на всяка сграда, от всяка уличка, от всеки двор. Изумените варвари много скоро разбраха, че са безсилни срещу яростното нападение на това множество. Много от тях паднаха мъртви още преди да успеят да извадят оръжията си.

Някои от по-опитните варварски бойци успяха да заемат отбранителна позиция, но жителите на Десетте града, борещи се за домовете си и за живота на обичните си същества и въоръжени с превъзходните оръжия, изковани от джуджетата, безстрашно се нахвърлиха върху им и ги разпръснаха.

В една малка уличка в покрайнините на града, Риджис се бе скрил зад някаква каруца, когато двама варвари, обърнати в бяг от съюзниците, изтичаха покрай него. Полуръстът беше изправен пред дилема — не му се щеше съгражданите му да го вземат за страхливец, но нямаше никакво намерение да се хвърля в битката наравно с големите хора. Когато опасността отмина, той се показа иззад каруцата и се опита да реши как да постъпи по-нататък.

Внезапно насреща му се показа тъмнокос мъж, боец, както предположи Риджис, от войската на Десетте града. Мъжът го забеляза и полуръстът разбра, че с криеницата е свършено — дошло бе време да се действа.

— Двама от ония боклуци току-що минаха оттук — храбро се провикна той. — Хайде, ако побързаме все още можем да ги настигнем!

Само че де Бернезан имаше други планове. В отчаян опит да спаси живота си, той бе решил да се мушне в някоя странична уличка и да се появи от друго място, представяйки се за воин от войската на Десетте града.

И нямаше никакво намерение да оставя живи свидетели на предателството си. С меч в ръката южнякът се приближаваше към Риджис.

Полуръстът бързо усети, че нещо в поведението на тъмнокосия мъж не бе наред.

— Кой си ти? — попита той, макар всъщност да не очакваше отговор.

Мислеше си, че познава почти всички в града, но никога досега не бе виждал този човек и сега усети как го изпълва грозно подозрение — това трябва да беше предателят, онзи де Бернезан, когото Дризт бе описал на Бруенор.

— Защо не те видях с другите по-ра…

Де Бернезан замахна с меча си към главата на полуръста. Риджис — пъргав и вечно нащрек — успя да избегне удара, но острието все пак го одраска, а рязкото движение го запрати на земята. Съвсем спокойно, с хладнокръвие, което плашеше, тъмнокосият мъж отново вдигна меча си.

В последния момент Риджис успя да се изправи и бавно заотстъпва назад, докато не се блъсна в малката каруца, зад която се бе скрил преди. Де Бернезан неумолимо се приближаваше. Полуръстът нямаше къде да избяга.

Отчаян, Риджис извади рубина, който висеше под жилетката му.

— Не ме убивай — умоляваше той, докато камъкът се полюляваше примамливо на верижката си. — Ако ми подариш живота, ще ти дам този рубин и ще ти покажа откъде можеш да се сдобиеш с още много такива.

И като усети лекото поколебаване на де Берензан при вида на рубина, продължи:

— Изработката е прекрасна. Струва повече от драконово съкровище!

Мечът на южняка все още бе насочен към него, но Риджис виждаше, че секундите отминават, а тъмнокосият мъж не примигва. Полуръстът усети как ръката, с която държеше камъка, спира да трепери. В същото време зад гърба му пръстите на дясната му ръка се сключиха върху дръжката на малкия, но майсторски изработен боздуган, който лично Бруенор му бе направил.

— Ела, погледни го отблизо — меко се обади той и де Бернезан, напълно запленен, се наведе, за да усети по-добре магията на искрящия камък.

— Ама това наистина не е честно — оплака се полуръстът на висок глас, сигурен, че де Бернезан не чува нищо от това, което казваше в момента.

След това стовари боздугана върху тила на приведения мъж.

Полуръстът погледна резултата от мръсната си работа и с безразличие сви рамене — направил бе това, което трябваше.

Звуците от битката се чуха наблизо и бързо прекъснаха размислите му. Риджис отново направи онова, което инстинктът му подсказваше — бързо пропълзя под тялото на мъртвия си враг и се обърна така, сякаш бе паднал под тежестта на по-едрия си противник.