Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Нападението бе срещу клан гноми — скромни, занимаващи се с добив на руда същества, които често имаха нещастието да се изпречат на пътя на елфите, с които деляха едни и същи земи. След първоначалната атака оцелелите гноми се бяха разпръснали из многобройните разклонения на подземните си мини. Нападението бе успешно, съкровищата, станали причина за него, бяха завладени, а кланът бе разпръснат и беше очевидно, че никога вече няма да притеснява Хюнет. Но Масой жадуваше още кръв.

И превърна Гуенивар — гордия, величествен ловец — в свой убиец. Изпрати пантерата след побягналите гномове и й нареди да ги избие до крак.

Дризт, заедно с още няколко елфа, наблюдаваше зрелището. Останалите, с обичайната си жестокост, бяха приели всичко като забавна игра, но Дризт бе потресен. Освен това, той ясно видя оскърблението, изписано в очите на гордото животно. Гуенивар бе ловец, не убиец и да бъде използвана по подобен начин за нея бе жестоко унижение, да не говорим за безсмисленото насилие над беззащитните гноми.

Всъщност това беше последното от дългата поредица злодеяния на Масой — злодеяния, които Дризт вече не можеше да търпи. Той винаги бе знаел, че в много отношения е различен от своята раса, но често го бе обземал страх да не би да се окаже, че прилича на тях повече, отколкото му се щеше да вярва. И все пак — за разлика от повечето елфи на мрака — Дризт не беше безстрастен убиец, за когото да отнема живот е просто забавление. Той не знаеше как да го нарече, понеже никога не бе открил дума от езика на народа си, която да описва такава черта, но когато дойде на повърхността, разбра, че това се нарича съвест.

Още на другата седмица Дризт успя да издебне Масой насаме, извън многолюдните улици на Мензоберанзан. Много добре разбираше, че веднъж нанесъл фаталния удар, връщане назад няма да има, но дори за миг не се поколеба докато ятаганът му посичаше тялото на нищо неподозиращата му жертва. Това бе първият и последен път, когато елфът уби някого от своята раса — насилие, което го отврати до дъното на душата му, въпреки чувствата, които изпитваше към своя народ.

После взе статуетката и избяга, възнамерявайки да намери някоя дупка в обширния подземен свят и да я превърне в свой дом. В крайна сметка обаче, се озова на повърхността. Там, отхвърлян и преследван от град на град заради расата си, той се насочваше все по на север и по на север, докато накрая се озова в Десетте града — място, събрало най-различни изгнаници от обществото; последна крепост на цивилизацията, преди тя да отстъпи пред пустошта; място, където хората, ако не друго, поне понасяха присъствието му.

Не че той се притесняваше особено от това, че дори и тук хората страняха от него. Тук, в лицето на полуръста, на джуджетата и на осиновената дъщеря на Бруенор, Дризт най-сетне откри приятелството.

Освен това, до него беше и Гуенивар.

Той отново потупа силния врат на пантерата и напусна Бременския проход, за да потърси някоя тъмна дупка, в която да си почине преди утрешната битка.

Ордата навлезе в Бременския проход малко преди пладне. Воините копнееха да оповестят величественото си пристигане с бойна песен, но разбираха, че ако искат плана на де Бернезан да успее, щеше да им се наложи да действат тихо и предпазливо.

Познатата гледка на лодките, плаващи из Маер Дуалдон, успокои де Бернезан, който вървеше редом с крал Хаалфдейн. Изненадата щеше да бъде пълна, убеден бе той, и с насмешка отбеляза, че на някои мачти вече се издигаше червеният флаг — знакът за успешен улов.

— Още плячка за победителите — прошепна той.

Варварите все още пазеха тишина, когато воините на Мечката се отделиха от основната група и се насочиха към Термалайн, макар гъстият облак прах, който се вдигна след тях да бе достатъчен знак, че ставаше нещо необичайно. Те закрачиха към Брин Шандер и нададоха победоносен вик, когато зърнаха знамето на главния град.

Обединените сили на четирите града на Маер Дуалдон лежаха скрити в Термалайн. Целта им бе да нанесат светкавичен и яростен удар на малкото племе, което нападаше поселището, да го победят, колкото се може по-бързо и да се притекат на помощ на Брин Шандер. Така останалите варвари щяха да се окажат хванати в капан между двете войски. Водач на тази операция бе Кемп Таргоски, но първия удар щеше да нанесе Агорвал, представителят на Термалайн.

Армията на Хаалфдейн нахлу в града и започна да пали къщите по пътя си. Макар сред риболовните градове Термалайн да отстъпваше по броя на населението си единствено на Таргос, той бе просторен град, с големи къщи и широки улици. Жителите му бяха успели да запазят уединението си, което придаваше на града усещане за усамотеност и подвеждаше страничния наблюдател за броя на обитателите му. Въпреки това, де Бернезан усети, че улиците бяха необичайно празни и се опита да привлече вниманието на Хаалфдейн към този факт. Кралят обаче го увери, че плъховете просто са се скрили при приближаването на Мечката: