Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Къде отиваш? — провикна се Риджис след него.

— Да намеря хоризонта! — долетя от тъмата на нощта.

След него остана само шепотът на вятъра.

Когато Дризт достигна стана им, варварите току-що се бяха настанили. Толкова близо до Десетте града воините бяха нащрек — първото нещо, което елфът забеляза, бе многобройната стража. Само че огньовете им вече догаряха и нощта бе настъпила. А нощта принадлежеше на Дризт. Въпреки уменията си, постовете не можеха да се мерят с елфа, израснал в един свят без светлина и чиято магия можеше да сътвори непрогледна тъма, която обгръща като мантия и която и най-зорките очи не могат да пробият. Невидим като сянка в нощта и с тихи котешки стъпки, Дризт мина покрай стражата и навлезе във вътрешността на бивака.

Само преди час в лагера ечаха песните на варварите, обсъждаше се предстоящата битка, но дори възбудата и жаждата за кръв, които туптяха във вените им, не можеха да надвият умората от дългия поход. Повечето мъже бяха дълбоко заспали и равномерното им дишане успокояваше елфа, докато се прокрадваше между тях, опитвайки се да открие вождовете, които несъмнено обсъждаха последните подробности от бойните си планове.

В лагера бяха опънати няколко палатки, но само пред една от тях имаше стражи. Тя беше затворена, но Дризт виждаше светлината на свещите, които горяха вътре и чуваше грубите, гневни гласове, които се носеха от вътрешността й. Елфът се промъкна крадешком зад нея. За щастие, никому не бе разрешено да легне близо до тази палатка, така че наоколо нямаше никой. Като предпазна мярка, Дризт извади статуетката на пантерата от раницата си. След това с тънката си кама проби малка дупка в кожената палатка и надникна вътре.

Там имаше осмина мъже — седемте варварски вожда и един дребен, тъмнокос човек, за когото Дризт бе сигурен, че не идва от Севера. Насядали в полукръг около южняка, вождовете го разпитваха за местността и силите, срещу които щяха да се изправят на другия ден.

— Първо трябва да унищожим града в гората — настояваше най-едрият от вождовете, който носеше знака на Лоса и навярно бе най-огромният човек, когото Дризт някога бе срещал. — После може да се придържаме към твоя план и да се насочим към града, наречен Брин Шандер.

Дребният южняк изглеждаше бесен, но дори и Дризт виждаше, че страхът му от едрия вожд укроти отговора му:

— Велики кралю Хийфстааг — внимателно започна той, — ако рибарските лодки забележат опасността и успеят да стигнат до сушата преди да се доберем до Брин Шандер, зад яките стени на града ще ни посрещне войска, която превъзхожда по многочисленост нашите воини.

— Войска от слабовати южняци! — презрително изсумтя Хийфстааг, гордо излъчвайки огромните си гърди.

— Могъщи кралю, уверявам те, че моят план напълно ще задоволи жаждата ти за южна кръв — отвърна тъмнокосият мъж.

— Говори тогава, де Бернезан от Десетте града. Покажи пред хората ми колко струваш.

Дризт успя да забележи, че последните думи стреснаха онзи, когото наричаха де Бернезан — в тона на варварския крал ясно се долавяше презрението, което изпитваше към южняка. Като знаеше какво бе отношението на варварите към чужденците, Дризт осъзна, че и най-малката грешка по време на битката, щеше да струва живота на дребния човек.

Де Бернезан извади един свитък от ботуша си и го разви пред очите на варварските крале. Това бе карта — не особено добра и начертана доста грубовато — но въпреки треперенето на ръката, която я държеше, елфът успя да различи, че няколкото точици върху нея без всякакво съмнение изобразяваха Десетте града.

— На запад от Грамадата на Келвин — обясняваше де Бернезан, прокарвайки пръст по западния бряг на най-голямото езеро — се простира висок проход, който отива на юг между Маер Дуалдон и планината. Оттам, където се намираме ние, това е най-прекият път към Брин Шандер. И именно това е пътят, по който трябва да поемем според мен.

— Тогава първият град, който ще превземем, трябва да бъде градът на езерото — заяви Хийфстааг.

— Това е Термалайн, риболовен град — отвърна де Бернезан. — Когато минем оттам, всички ще бъдат в езерото и в града няма да има никой. Няма да има с кого да се бием.

— Жив враг няма да остане след нас! — провикна се Хийфстааг и неколцина от останалите вождове се присъединиха към него.

— Разбира се, че не — рече южнякът. — Но да се превземе Термалайн докато мъжете са излезли в езерото, няма да бъде особено трудно. Нека крал Хаалфдейн и воините на Мечката опустошат града, а останалите бойци, водени от теб и крал Беорг, да продължат към Брин Шандер. Заревото на горящия град бързо ще привлече целия флот на Термалайн, пък и на останалите градове на Маер Дуалдон, към пристанището, където крал Хаалфдейн с лекота ще ги разбие. Жизненоважно е да ги държим далеч от укрепения Таргос. Жителите на Брин Шандер няма да успеят да получат помощ от останалите езерни градове навреме и ще трябва да поемат нашия удар сами. Племето на Лоса ще изпрати своите воини към подножието на хълма, върху който се намира градът, за да отреже пътя им за бягство и да им попречи да получат подкрепления в последния момент.