Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Несъмнено, представителю Риджис — обади се Касиус с глас, който трябваше да бъде успокоителен, но всъщност прозвуча снизходително — и друг път сме устоявали на варварските набези. Не виждам причина…

— Не и този път — прекъсна го полуръстът. — Досега не е имало такова нападение. Всички племена са се обединили. Всички набези досега изправяха едно варварско племе срещу цял град и ние лесно се справяхме с тях. Но как би могъл Термалайн или Каер Кьониг, или дори Брин Шандер да устои на мощта на обединените племена от Долината на мразовития вятър?

Някои от членовете на Съвета се облегнаха назад, размишлявайки върху думите на полуръста, докато останалите заприказваха помежду си — някои с притеснение, други — с гняв и недоверие. Най-накрая Касиус призова всички към тишина.

Тогава, с характерния си наперен вид, Кемп Таргоски бавно се надигна от своето място:

— Мога ли да взема думата, приятелю Касиус — подчертано учтиво запита той. — Може би ще успея да представя това мрачно изказване в подходяща светлина.

Когато планираха действията на полуръста пред Съвета, Риджис и Дризт бяха обсъждали различните възможности за съюзяване между отделните градове. Знаеха, че Източен пристан — град, основан и процъфтяващ на принципа на братството между отделните поселища на Десетте града — горещо ще приветства идеята за обща защита срещу варварските орди. Термалайн и Самотната кория — двата най-лесно достъпни и поради тази причина, най-често нападани града — с готовност щяха да приемат всяко предложение за помощ.

Въпреки това дори Агорвал, представителят на Термалайн, който можеше само да спечели от един такъв съюз, щеше да си замълчи, ако Кемп Таргоски откажеше да приеме плана. Таргос бе най-големият и най-могъщият измежду деветте риболовни града, а флотът му бе два пъти по-многоброен от тези на останалите градове.

— Почитаеми представители — започна Кемп, навеждайки се напред така, че да изглежда още по-едър в очите на останалите. — Нека чуем повече за това нападение, преди да започнем да се притесняваме. Достатъчно пъти сме отблъсквали варварски (а и още по-страшни) нашественици, за да знаем, че защитата и на най-малкия от градовете ни е напълно сигурна.

Риджис усети как притеснението му нараства с всяка дума, която Кемп изричаше и която целеше да подкопае достоверността на разказа му. Още в началото Дризт бе разбрал, че Кемп Таргоски бе ключът към успеха на плана им, но Риджис го познаваше по-добре от елфа и много добре знаеше, че таргосецът нямаше да се остави да бъде убеден толкова лесно. Той самият сякаш олицетворяваше грубите методи, които градът му използваше — беше едър и заплашителен и често го обземаха внезапни пристъпи на сляпа ярост, които стряскаха дори и Касиус. Риджис се бе опитал да откаже Дризт от намеренията му, но елфът беше непреклонен:

— Ако Таргос реши да се съюзи със Самотната кория — обясняваше той — Термалайн с готовност ще се присъедини и Бремен, последният от четирите града на това езеро, няма да има друг избор, освен да тръгне с тях. Брин Шандер със сигурност няма да се противопостави на съюза на четирите града на най-голямото и богато езеро, а с Източен пристан ще станете шест и ще имате мнозинство.

Останалите нямаше да имат друга възможност, освен да се присъединят към съюза. Дризт вярваше, че Каер Кьониг и Каер Диневал, опасявайки се, че по този начин Източен пристан може да получи специални привилегии в Съвета, щяха да разиграят същинско представление, за да покажат лоялността си и да си спечелят благоразположението на Касиус. Добра медовина и Дуганова бърлога (двата града, разположени на Езерото на алените води) макар да бяха в относителна безопасност, нямаше да посмеят да се противопоставят на останалите осем поселища.

Но всичко това си оставаше само едно многообещаващо предположение, осъзна Риджис, когато видя Кемп Таргоски да се взира яростно в него от другата страна на масата. Дризт бе напълно прав в предположението си, че най-голямата пречка за съюза щеше да бъде таргосецът. В дързостта си силният град може би даже вярваше, че може да устои на всяко нападение на варварите. А ако наистина съумееше да оцелее, унищожаването на някои от основните му съперници можеше да се окаже много печелившо.

— Казваш само, че си научил за предстоящо нападение — обърна се Кемп към него. — Откъде ли би могъл да се добереш до тази толкова важна и, без съмнение, трудна за намиране информация?