Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Точно както Дризт бе предвидил, останалите членове на Съвета побързаха да се присъединят към Кемп, а Дорим Лугар разигра още по-голямо представление и от Брент, в желанието си да демонстрира своята лоялност.

Имаше с какво да се гордее Риджис, когато по-късно същия ден напусна Съвета, а надеждата, че Десетте града ще оцелеят, отново се завърна. Въпреки това, мислите му бяха изцяло обсебени от мощта, която се криеше в рубина му и последиците от нея. Полуръстът се опитваше да открие най-сигурния начин, по който да използва новооткритата си сила, за да се сдобие с печалба и удобства.

„Колко мило от страна на Пук паша да ми даде точно този камък“, рече си той, докато излизаше през главната порта на Брин Шандер и се насочваше към мястото, където трябваше да го чакат Бруенор и Дризт.

Тръгнаха призори и всички птици и зверове по пътя, дори и свирепите снежни хора побягнаха пред яростния им устрем. Замръзналата земя пращеше под тежките им стъпки, а неспирният шепот на вятъра бе удавен от мощната им песен — песента на бога на битките.

Дълго след като падна нощта крачиха те и потеглиха още преди първите утринни лъчи — повече от две хиляди варварски воини, жадни за кръв и победа.

Високо в северната част на Грамадата на Келвин, плътно увит в наметалото си, в опит да се предпази от свирепия вятър, който свиреше из каменните блокове, седеше Дризт До’Урден. Елфът бе прекарал всички нощи след заседанието на Съвета в Брин Шандер тук, а лавандуловите му очи се взираха в тъмната степ, търсейки първите признаци на приближаващата буря. По настояване на Дризт, Бруенор бе уредил Риджис да стои на пост заедно с него. И сега, свит между два скални къса, полуръстът се опитваше да избяга от хапещия вятър.

Ако имаше избор, Риджис хиляди пъти би предпочел да лежи сгушен в топлото си легло в Самотната кория, заслушан в тихото шумолене на клонките, полюлявани от вятъра. Той обаче разбираше, че като представител от него се очакваше да помогне за осъществяването на плана, който бе предложил пред Съвета.

Представителите на останалите градове, както и Бруенор, който също участваше във военните съвещания като говорител на джуджетата, много скоро разбраха, че полуръстът нямаше да им бъде от особена полза при организирането на защитата и съставянето на бойните планове. Ето защо, когато Дризт каза на Бруенор, че има нужда от пратеник, който да стои на пост с него, джуджето побърза да предложи Риджис за доброволец.

И сега полуръстът бе напълно нещастен. Ръцете и краката му се бяха вкочанили от студа, а от седенето сред твърдите камъни го болеше гърбът. Това беше третата му нощ на пост и той не спираше да мърмори, като от време на време разнообразяваше вайканията си с някоя и друга кихавица. През цялото време Дризт стоеше неподвижен и сякаш не забелязваше студа и вятъра — за него дългът стоеше преди всяко неудобство, което тялото му би могло да изпитва.

— Колко още трябва да чакаме? — мрънкаше Риджис. — Някоя сутрин, може би още утре, ще ни открият в проклетата планина, мъртви и вкочанени!

— Не бой се, малки приятелю! — засмя се елфът. — Чуй вятъра — зимата идва. И варварите ще дойдат скоро, опитвайки се да изпреварят първите снегове.

Още докато говореше, Дризт съзря с крайчеца на окото си едва-едва забележима светлинка. Той скочи от мястото си така внезапно, че полуръстът се сепна и се обърна натам, откъдето идваше светлинката. Всеки негов мускул бе нащрек, а очите му се взираха в мрака, търсейки потвърждение на подозрението му.

— Какво… — започна Риджис, но елфът му даде знак да мълчи.

Ново пламъче трепна на хоризонта.

— Желанието ти се сбъдна — убедено рече той.

— Тук ли са вече? — прошепна полуръстът, чието зрение в тъмното изобщо не можеше да се мери с това на Дризт.

Дризт постоя още няколко минути, опитвайки се да прецени какво разстояние го дели от лагерните огньове и да пресметне за колко време варварите щяха да достигнат целта си.

— Върви при Бруенор и Касиус, малки приятелю — рече той накрая, — и им кажи, че ордата ще бъде в Бременския проход утре по пладне.

— Ела с мен — каза му Риджис. — Те няма да те изхвърлят, когато носиш такава важна вест.

— Трябва да свърша нещо по-належащо — отвърна елфът. — Върви сега! И предай на Бруенор — запомни добре, само на Бруенор! — че ще го чакам при Бременския проход по изгрев.

С тези думи Дризт потъна в мрака. Чакаше го дълъг път.