Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Риджис усети как по челото му изби пот. Много добре знаеше накъде бие Кемп, но нямаше как да скрие истината.

— Научих я от един приятел, който често пътува из тундрата — честно отвърна той.

— Елфът на мрака?

Изпънал врат към Кемп, извисяващ се над главата му, Риджис скоро усети, че заема отбранително положение. Веднъж баща му го бе предупредил, че общуването с хората винаги ще го поставя в неизгодно положение, тъй като те буквално щяха да го гледат отвисоко, точно както правеха с децата си. В мигове като този, Риджис болезнено силно усещаше колко прав бе той. Полуръстът избърса потта, която се стичаше по лицето му, а в това време Кемп продължаваше:

— Не знам за вас, но лично аз — той се засмя, за да покаже колко абсурдно бе предупреждението на полуръста — имам твърде много работа за вършене, та да търся някоя дупка, където да се скрия, само заради думите на някакъв си елф на мрака.

После отново се разсмя и този път не беше единственият.

Арговал от Термалайн се опита да окаже неочаквана подкрепа на Риджис:

— Може би трябва да оставим представителя на Самотната кория да продължи. Ако думите му са верни…

— Думите му са ехо на лъжите на един елф на мрака! — изръмжа таргосецът. — Не ги слушайте! Много пъти досега сме отблъсквали нападенията на варварите и…

На свой ред и Кемп бе прекъснат от Риджис, който внезапно скочи върху заседателната маса. Това бе най-опасната част от плана на Дризт. Елфът бе напълно уверен в успеха й и я бе описал съвсем спокойно, сякаш това беше най-лесното нещо на този свят. Ала Риджис през цялото време усещаше, че всичко виси на косъм. Той сключи ръце зад гърба си и се опита да изглежда така, сякаш държи положението под контрол, та Касиус да не успее да реагира на необичайните му действия.

Докато Арговал говореше, Риджис бе нахлузил верижката с рубина на врата си сега камъкът блестеше на гърдите му, докато той се разхождаше напред-назад върху масата сякаш тя бе личната му сцена.

— Какво знаете вие за елфа, та да му се подигравате по този начин? — обърна се той към тях и най-вече към Кемп. — Може ли някой от вас да ми посочи макар и един човек, когото елфът е наранил? Не може! Вие го наказвате заради греховете на народа му, а замисляли ли сте се, че Дризт До’Урден живее между нас именно, защото е отхвърлил нравите на народа си?

Тишината в залата означаваше, че речта му бе или впечатляваща, или абсурдна. Което и да беше вярно, Риджис със сигурност не беше толкова дързък, да си въобразява, че една малка реч е достатъчна, за да изпълни задачата си.

Той направи няколко крачки и застана пред Кемп. Сега той беше този, който гледаше отвисоко, но таргосецът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в смях.

Полуръстът трябваше да действа бързо. Приведе се напред и повдигна ръка към лицето си, сякаш за да се почеше, но истинската му цел бе да разлюлее верижката с висящия на гърдите му рубин. После замълча и търпеливо отброи миговете — точно както Дризт му бе казал. Минаха десет секунди, а Кемп все така не мигваше. Според Дризт това трябваше да е достатъчно, но Риджис, учуден и дори малко обезпокоен от лекотата, с която изпълни задачата си, почака още десет секунди преди да се осмели да провери дали Дризт щеше да се окаже прав.

— Не може да не разбирате колко мъдро би било да се приготвим да отблъснем нападението им — спокойно изрече той.

После прошепна, така че само Кемп да може да го чуе:

— Тези хора очакват да ги поведеш, велики Кемп. Един такъв съюз само ще затвърди положението и славата ти.

Резултатът беше поразителен.

— Може би в думите на полуръста се крие повече истина, отколкото си мислехме в началото — механично отвърна таргосецът, а втренченият му поглед не се отделяше от рубина.

Изумен, Риджис се изправи и бързо мушна камъка обратно под жилетката си. Кемп поклати глава, сякаш искаше да се отърси от някакъв странен сън и потърка сухите си очи. Не можеше да си спомни какво се бе случило през последните няколко мига, но думите на полуръста вече се бяха запечатали дълбоко в съзнанието му. За своя изненада, Кемп откри, че мнението му се бе променило.

— Нека се вслушаме в думите на Риджис — заяви той високо. — Един такъв съюз не може да ни навреди по никакъв начин, а последиците от бездействието ни могат да се окажат пагубни.

Бързайки да се възползва от положението, Йенсин Брент скочи от мястото си.

— В думите на представителя Кемп има много мъдрост — рече той. — И знайте, че народът на Каер Диневал, който винаги е поддържал обединените усилия на всички жители на Десетте града, ще бъде горд да е част от армията, която ще отблъсне варварските орди!