Риджис влезе в малката заличка последен. Погледна към деветимата мъже, седнали зад заседателната маса и си помисли колко не на място изглеждаше сред тях. Бяха го избрали за член на Съвета, защото никой друг в Самотната кория не се интересуваше от длъжността, докато останалите членове бяха спечелили мястото си благодарение на храбри и героични дела. Те бяха водачите на своите градове, хората, които се грижеха за организацията и сигурността им. Всеки от тях бе преживял десетки битки — гоблиновите и варварските нападения тук се срещаха по-често, отколкото слънчевите дни. В Долината имаше едно простичко правило — ако не можеш да се биеш, няма да оцелееш, а членовете на Съвета бяха едни от най-добрите воини на Десетте града.
Досега Риджис никога не бе чувствал притеснение от представителите на останалите градове, тъй като обикновено нямаше какво да каже на тези съвещания. Самотната кория беше усамотен градец, сгушен сред гъста, елова горичка, който не искаше нищо от никого. А и останалите три града, разположени на Маер Дуалдон, не се интересуваха особено от градчето и неколцината рибарски лодки, които представляваха целия му флот. Риджис никога не изказваше мнения, освен ако не се налагаше и винаги внимаваше да гласува заедно с мнозинството, а когато Съветът бе разделен на две, полуръстът просто подкрепяше искането на Касиус. В Десетте града нямаше как да сбъркаш, ако следваш Брин Шандер.
Днес обаче Риджис бе притеснен. Мрачните вести, които носеше, можеха да го превърнат в мишена за грубите им действия и гневните им избухвания. Той съсредоточи вниманието си върху двамата най-могъщи членове на Съвета — Касиус от Брин Шандер и Кемп Таргоски — които седяха начело на масата и говореха помежду си. Кемп беше здравеняк със свиреп вид, не особено висок, но як, с жилести, загрубели ръце и с твърдо държание, което стряскаше както враговете, така и приятелите му.
За разлика от него, Касиус изобщо не приличаше на воин. Той бе дребен, с добре подстригана сива коса и винаги гладко избръснат, а големите му ясносини очи бяха винаги спокойни. Но у никого, който видеше представителя на Брин Шандер да издига меча си в битка и да командва хората си на бойното си поле, не оставаше и капчица съмнение относно бойните умения и храбростта на Касиус. Риджис искрено го харесваше, но все пак винаги внимаваше да си няма много вземане-даване с него, тъй като той бе известен с това, че винаги получава нещата, които иска, дори и за сметка на другите.
— Тишина в залата! — нареди Касиус и потропа с чукчето си по масата.
По традиция, председателят на Съвета трябваше да открие заседанието, спазвайки Формалностите — набор от различни обръщения и официални предложения, първоначално предназначени да придадат на заседанията дух на значимост, който да впечатли и смути недодяланите представители, които някои от по-отдалечените общности понякога изпращаха. Но днес, когато ролята на Съвета бе започнала да запада, единственото, за което служеха Формалностите, бе да протакат края на заседанията — за всеобщо неудоволствие на всички, които взимаха участие в тях. Ето защо, списъкът с Формалностите постоянно намаляваше и дори се говореше, че може да бъде премахнат изцяло.
Когато най-сетне приключи с тях, Касиус насочи вниманието си към същината на заседанието.
— Първата точка в дневния ни ред — рече той, без дори да поглежда към бележките, които бяха разпръснати на масата пред него, — засяга спора между двата града на езерото Диншиър — Каер Кьониг и Каер Диневал. Както виждам, Дорим Лугар, представителят на Каер Кьониг, е донесъл документите, които ни обеща при предишното ни събрание и затова му давам думата. Представителю Лугар.
Дорим Лугар, мършав, смугъл мъж, чийто неспокоен поглед непрестанно шареше наоколо, почти подскочи, когато му дадоха думата.
— В ръката си държа — провикна се той, стиснал парче стар пергамент във вдигнатия си юмрук — оригиналното споразумение между Каер Кьониг и Каер Диневал, подписано от водачите на двата града, включително — тук той размаха обвинително пръст срещу представителя на Каер Диневал — и твоя собствен подпис, Йенсин Брент!
— Споразумение, подписано във време на приятелство и добронамереност — отвърна Брент, млад, русокос мъж, с невинно лице, което често му даваше превъзходство над хората, които го смятаха за наивен. — Отвори документа, представителю Лугар и нека останалите членове на Съвета го видят. Нека видят, че там изобщо не се споменава Източен пристан.
Читать дальше