Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Източен пристан ще помогне, т’ва е сигурно — рече Бруенор. — Те все приказват как поселищата трябва да се обединят.

— И Самотната кория ще се присъедини, нали Риджис им е представител. Обаче Кемп Таргоски със сигурност смята, че стените, които обграждат града му, ще съумеят да възпрат нападението на варварите, докато съперникът му Термалайн, много трудно ще устои на варварските орди.

— Хич не го виждам Кемп как би се присъединил към каквото и да било, в което участва и Термалайн. А пък без Таргос, Кьониг и Диневал също ще откажат да се включат.

— Именно тук е ролята на Риджис — обясни елфът. — Вярвай ми, рубинът е способен на невероятни неща.

— Пак говориш за силата на камъка — отвърна джуджето. — Обаче Къркорещия корем твърди, че старият му господар имал цяла дузина такива камъчета. Могъщата магия надали върви в комплекти по дванайсет.

— Риджис каза, че господарят му имал дванадесет подобни камъка — поправи го Дризт. — Всъщност, полуръстът няма как да знае дали всички останали или въобще някой от тях също притежава магическа сила.

— Че защо тогава онзи е дал на Къркорещия корем единствения си камък, надарен със сила?

Дризт не отговори, но мълчанието му скоро наведе Бруенор на единственото възможно обяснение. Риджис си имаше свои начини да получава неща, които не му принадлежаха и макар да бе обяснил, че камъкът му бе подарък…

Брин Шандер се различаваше от всички останали поселища в Десетте града. Неговият флаг се развяваше гордо на върха на един хълм сред сухата тундра между трите езера, малко под най-южната част на долината на джуджетата. Никакви кораби не плаваха под това знаме, градът не притежаваше нито едно пристанище на езерата и все пак нямаше и най-малко съмнение, че това бе не само географският, но и търговският център на областта.

Именно тук пристигаха повечето от търговските кервани от Лускан, тук идваха, за да търгуват джуджетата, тук живееха и повечето занаятчии, резбари и бижутери. Единственият по-важен фактор за процъфтяването на един град в близост до Брин Шандер, бе само количеството риба, което жителите му успяват да уловят. Ето защо, разположените на югоизточния бряг на Маер Дуалдон, Термалайн и Таргос, както и Каер Кьониг и Каер Диневал, заемащи западния бряг на езерото Диншиър — четири града, които се намираха на по-малко от ден път от Брин Шандер — бяха най-големите риболовни центрове.

Брин Шандер бе обграден от високи стени, които го предпазваха както от свирепите ветрове, така и от нападенията на варварите и гоблините. Ниските дървени къщи приличаха на тези в останалите поселища, само дето в Брин Шандер бяха разположени по-близо една до друга и често пъти бяха пригодени така, че в една сграда да могат да живеят няколко семейства. Макар и пренаселен, градът все пак предлагаше доста удобства и сигурност и беше най-близкото подобие на цивилизация, което човек можеше да открие из тези диви и пусти земи, простиращи се на повече от четиристотин мили.

Звуците и миризмите, които посрещаха Риджис всеки път, когато прекрачеше обкованите с желязо дървени порти на главния град, винаги го изпълваха с наслада. Макар и не толкова силни, колкото в големите южни градове, шумът и виковете, изпълващи пазарите на Брин Шандер, както и изобилието по уличните сергии, му напомняха за времето, когато живееше в Калимпорт. Точно като в Калимпорт и по улиците на Брин Шандер можеха да се срещнат представители на всички раси, които живееха в Царствата. Високите смугли обитатели на пустинята се смесваха със светлокожите пътешественици от Муншаес, а шумните истории за битки и любовни завоевания, с които мургавите южняци и яките планинци се хвалеха из многобройните пивници, можеха да се чуят на всеки ъгъл.

Риджис жадно поглъщаше всичко това — макар мястото да бе различно, шумовете бяха съвсем същите. Когато, вървейки по стръмните улички, затвореше очи, почти успяваше отново да почувства онова удоволствие от живота, което познаваше от годините, прекарани в Калимпорт.

Този път обаче работата на Риджис бе толкова сериозна, че угнетяваше дори и неговия винаги приповдигнат дух. Мрачните вести, които Дризт бе донесъл, го ужасяваха, а и мисълта, че именно той трябва да ги съобщи на Съвета го притесняваше.

Полуръстът мина покрай разкошната къща, в която живееше Касиус, говорителят на Брин Шандер. Разположена далеч от шумните пазарски улици, украсена с високи колони и изящен барелеф, това бе най-голямата и богата постройка в Десетте града. Първоначално сградата бе построена за събранията на Съвета, но когато интересът към тях постепенно замря, Касиус, къде с помощта на хитрост, къде с по-груби способи, бе успял да си присвои замъка и да го превърне в своя резиденция. Съветът трябваше да се премести в един празен склад, сгушен в покрайнините на града. Някои от останалите му членове се бяха възпротивили на тази промяна, но макар че когато ставаше дума за въпроси от обществено значение, риболовните градове можеха да оказват някакво влияние над главния град, когато се отнасяше до по-маловажни неща, те не можеха да направят кой знае какво. Касиус много добре разбираше какво искат неговите съграждани, а знаеше и как да накара повечето от останалите поселища да му се подчиняват. Армията на Брин Шандер можеше да разбие обединените войски на пет от останалите града, а пък връзките с големите южни пазари се държаха единствено от подчинени на Касиус хора. Останалите членове на Съвета можеха да си мърморят срещу новата сграда, но зависимостта им от главния град не им позволяваше да предприемат каквито и да било мерки срещу Касиус.