Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

При тези си думи Брент се огледа наоколо:

— По времето, когато решихме да разделим езерото на две и подписахме това споразумение, Източен пристан трудно можеше да се нарече дори селце — за кой ли път започна да обяснява той. — Та те нямаха дори и една рибарска лодка!

— Представители! — извика Дорим Лугар, изваждайки някои от хората от дрямката, която бе започнала да ги наляга.

Този спор се водеше вече четири заседания, без някакъв особен напредък, а въпросът, за който ставаше дума, представляваше интерес единствено за представителите на Каер Кьониг, Каер Диневал и Източен пристан.

— Очевидно е, че Каер Кьониг не може да носи отговорност за разрастването на град Източен пристан — продължи Лугар. — Кой можеше да предположи, че ще се появи Източния път? — запита той, говорейки за правия, гладък път до Брин Шандер, който жителите на Източен пристан бяха построили.

Това се бе оказало хитър ход и бе донесло големи печалби на малкия градец, разположен в югоизточния край на брега. Съчетанието от приятна усамотеност и бърз достъп до главния град, бе превърнало Източен пристан в най-бързо развиващото се поселище на Десетте града, а броят на риболовните му лодки почти бе достигнал флота на Каер Диневал.

— Кой наистина? — възкликна Брент, а спокойният му вид за първи път отстъпи място на леко раздразнение. — Очевидно е, че разрастването на Източен пристан води до все по-свирепа борба за водите в южната част на езерото, докато Каер Кьониг необезпокоявано продължава да плава из северните му части. И въпреки това, Каер Кьониг не желае да води преговори за нова подялба на езерото, която да премахне тази несправедливост. Ние не можем да се развиваме, когато сме поставени в такива условия.

Риджис знаеше, че трябва да предприеме нещо преди разпрата между двамата да излезе извън контрол. Две от предишните заседания на Съвета бяха прекратени поради яростните спорове между тях, а Риджис не можеше да си позволи заседанието да свърши преди да им е казал за надвисналата заплаха.

Поколеба се за миг, но бързо си припомни, че няма друг избор и трябва да изпълни мисията си — ако си замълчеше, със сигурното му убежище бе свършено. Въпреки че Дризт бе напълно сигурен в силата, на която полуръстът бе господар, Риджис не можеше току-така да се отърве от съмненията си относно магията, която неговият камък притежаваше. И все пак именно поради несигурността си (тази така характерна за неговата раса черта) полуръстът сляпо се довери на преценката на приятеля си. Елфът несъмнено бе по-мъдър от всеки, когото Риджис бе срещал през живота си и бе преживял неща, които надминаваха всичко, което полуръстът някога бе чувал. Сега бе моментът да действа и той бе решен да направи всичко по силите си, за да осъществи плана на Дризт.

Пръстите му се сключиха около малкото дървено чукче, което лежеше на масата пред него. Непознатият досег го накара да осъзнае, че това беше първият път, когато му се налагаше да използва малкия предмет. Той почука леко пред себе си, но останалите бяха прекалено погълнати от шумната караница, която бе избухнала между Брент и Лумар. Риджис отново си напомни колко важна бе новината на елфа и смело стовари чукчето върху масата.

Изумени, останалите членове на Съвета незабавно се извърнаха към него. Полуръстът рядко говореше на събранията и то само, когато му задаваха директен въпрос.

Касиус удари по масата с председателското чукче:

— Съветът дава думата на Представител… ъъ… на представителя на Самотната кория — изрече той, опитвайки се да приеме искането на Риджис насериозно.

— Уважаеми представители, — неуверено започна той — при цялото ми уважение към почитаемите представители на Каер Кьониг и Каер Диневал и макар да осъзнавам сериозността на техния спор, твърдо вярвам, че сега имаме да обсъждаме един много по-належащ въпрос.

Прекъсването вбеси Брент и Лумар, но останалите гледаха към него с любопитство.

„Не е зле като за начало“, помисли си Риджис, „успях да им прикова вниманието.“

После прочисти гърлото си, опитвайки се да говори по-спокойно и убедително:

— Научих извън всякакво съмнение, че варварските племена се готвят за голямо нападение срещу Десетте града!

Това трябваше да прозвучи драматично, ала пред себе си Риджис видя само деветима равнодушни и леко объркани мъже.

— Освен ако не се обединим — все така настоятелно продължи той, — ордите ще опустошат градовете ни един по един, погубвайки всеки, който се осмели да им се противопостави.