Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Ала още преди да бе успял да обърне хората си, зад него се появиха Кемп и четирите армии на Маер Дуалдон. Клането в Термалайн почти не бе разредило гъстите им редици. От града излязоха воините на Брин Шандер, Каер Кьониг и Каер Диневал, а иззад хълма се зададе Бруенор със своите джуджета и войските на останалите три града.

Беорг подреди бойците си в тесен кръг и се провикна:

— Воини! Темпос ни гледа. Накарайте го да се гордее с хората си!

Там имаше почти осемстотин варварски бойци. Те се биха повече от час — убедени в благословията на своя бог — и умираха с песен на уста, докато редиците им бяха разбити и настъпи хаос.

Едва петдесетина човека успяха да се спасят.

След като бе нанесен и последният удар, изтощените воини на Десетте града се заеха с тежката задача да преброят убитите си. Повече от петстотин души бяха паднали и още двеста щяха да умрат по-късно от раните си. И все пак това не бе висока цена — две хиляди варвари лежаха мъртви из улиците на Термалайн и по склоновете на хълма.

Много герои създаде този ден и Бруенор, макар да бързаше да се върне на източния хребет, за да търси изчезналите си другари, поспря, когато видя да носят последния от тях към Брин Шандер с почести.

— Къркорещ корем? — възкликна джуджето.

— Казвам се Риджис — отвърна полуръстът от високото си място и гордо скръсти ръце на гърдите си.

— Имай повече уважение, добри ми Бруенор — обърна се към него един от мъжете, които носеха приятеля му. — В двубой Риджис, представител на Самотната кория, погуби предателя, който поведе ордите срещу нас. Ала бе тежко ранен.

Развеселен, Бруенор проследи с очи отминаващата процесия и се изсмя:

— Бас ловя, че тука има нещо, което още не съм чул — обърна се той към другарите си, които също се смееха.

— Или аз съм брадат гном!

Кемп Таргоски и един от воините му бяха първите, които се натъкнаха на тялото на падналия елф. Кемп го побутна с върха на окървавения си ботуш и в отговор долетя приглушен стон.

— Още е жив — със злобна усмивка рече той. — Колко жалко!

И отново подритна ранения елф, този път по-силно. Другият мъж се изсмя одобрително и на свой ред вдигна крак, готвейки се да ритне падналото тяло.

Внезапно Кемп усети един железен юмрук да се забива в бъбреците му и да го запраща презглава надолу по хълма. Воинът до него рязко се обърна и бързо се наведе, но така само улесни джуджето още повече и получи удара му право в лицето.

— На ти и на теб! — бесен, изръмжа Бруенор и усети как носът на мъжа се счупи под пестника му.

Виждайки случилото се, Касиус нададе яростен вик и се завтече към джуджето:

— Някой трябва да те научи какво значи дипломация! — сопна се той.

— Стой, където си, ти, сине на блатно прасе! Само на елфа дължите жалкия си живот и домовете си — изрева той, така че всички наоколо да го чуят, — а се държите с него, сякаш носи зараза!

— Мери си думите, джудже! — отвърна му Касиус и се хвана за меча си.

Джуджетата оформиха кръг около водача си; същото сториха и хората на Касиус.

Внезапно се намеси още някой:

— Ти си мери приказките, Касиус — чу се ясният глас на Агорвал Термалайнски. — И аз щях да постъпя по същия начин, стига да притежавах храбростта на джуджето!

После посочи на север и продължи:

— Небето е чисто! — провикна се той. — Ала ако не беше елфът, сега там щеше да се издига димът от горящите ни домове!

И с тези думи Агорвал и хората му застанаха зад джуджето. Двама от мъжете внимателно повдигнаха тялото на Дризт от земята.

— Не бой се за приятеля си, храбри Бруенор! — обърна се Агорвал към джуджето. — В града ще се погрижим добре за него. И никога вече хората от Термалайн няма да затварят вратите си пред лицето му заради цвета на кожата му и лошата слава на неговия народ!

Касиус беше бесен.

— Изтегли хората си от земята на Брин Шандер! — изкрещя той на Агорвал, но заплахата му беше безсмислена — мъжете на Термалайн вече си тръгваха.

Спокойни, че елфът бе в сигурни ръце, Бруенор и другарите му продължиха да претърсват бойното поле.

— Няма да забравя това! — провикна се Кемп от подножието на хълма.

Бруенор се изплю в посоката, откъдето идваше гласът на таргосеца и спокойно продължи работата си.

И така, съюзът между жителите на десетте града издържа точно толкова, колкото и общият им враг.

По целия хълм рибарите от Десетте града вървяха между труповете на враговете си, ограбвайки и малкото, което варварските воини имаха у себе си и доубивайки онези нещастници, у които все още тлееше искрица живот.