Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Време за втория ти номер, а? — подигравателно рече той на Риджис преди да излезе.

И като хвърли поглед към двамата главорези, които се бяха облегнали на отсрещната стена и оживено обсъждаха достойнствата на една от местните „дами“, добави:

— Май няма да ти е трудно да минеш покрай тях.

Риджис, на когото зловещото чувство за хумор на Ентрери изобщо не се нравеше, се извърна.

— Ала не забравяй, мой малки крадецо, че излезеш ли веднъж оттук, ще се озовеш на улицата… там, където няма да откриеш приятели и където ще те чакам аз.

Леденостуденият смях на убиеца отекна из стаята, после Ентрери се обърна и излезе навън.

Риджис погледна към двамата главорези, които спореха разгорещено. В този момент полуръстът можеше да излезе съвсем спокойно без двамата изобщо да забележат.

Той се отпусна на леглото с примирена въздишка и сключи ръце зад тила си, а странното усещане и парещата болка в едната ръка му напомняха за твърде високата цена на смелостта.

Балдуров яз бе разделен на две части — долна, където се намираше пристанището, и горна, която бе разположена отвъд вътрешната стена и където живееха благородниците и високопоставените личности. С разрастването на търговията по протежението на Саблен бряг, градът се бе разширил значително и старата стена се бе превърнала в удобна граница между моряците и пътешествениците, които непрестанно пристигаха и си заминаваха от града, и старите, благородни родове, които живееха в същинския Балдуров яз. „Средният град“ така хората, които живееха тук, често наричаха града си, който наистина се намираше по средата между Града на бездънните води на север и южния Калимпорт — двете най-големи пристанища на Саблено море.

В цялата суматоха, която неизменно цареше във всички подобни градове, Ентрери с лекота успя да се промъкне незабелязано във вътрешната част на града. Тук убиецът имаше съюзник — могъщ магьосник на име Оберон. Оберон бе верен на Пук паша и Ентрери бе сигурен, че магьосникът незабавно ще се свърже с приятеля си, за да му съобщи за откриването на рубина и скорошното му завръщане.

Само че Ентрери слабо се вълнуваше дали Пук ще научи за завръщането му или не. Единственото, което го интересуваше — Дризт До’Урден — се намираше зад него, а магьосникът можеше да му помогне да научи повече за това къде се намираше елфът сега и какво правеше.

Ентрери прекара остатъка от деня с Оберон и си тръгна едва след залез-слънце, право към бараката на пристанищния началник, където имаше среща с капитана на калимпортския търговски кораб. Палачът бе успял да си възвърне самоувереното изражение — неприятният инцидент от предишната нощ бе забравен и нещата отново вървяха по план. Рубиненият медальон проблясваше в ръцете му, докато се приближаваше към пристанището.

Не можеше да се бави цяла седмица.

Риджис изобщо не беше изненадан, когато по-късно същата нощ Ентрери се върна и му съобщи, че е успял да накара калимпортския кораб да промени плановете си.

Щяха да потеглят след три дни.

С цялата исполинска сила, на която беше способен, Уолфгар опъваше въжетата на главното платно, опитвайки се да улови слабия океански ветрец, докато останалите моряци от „Морски дух“ го наблюдаваха, изпълнени със страхопочитание. Движеха се срещу доста силното течение на Шионтар и всеки разумен капитан би предпочел да изчака по-благоприятен попътен вятър, за да влезе в пристанището. Ала Уолфгар, под вещото ръководство на един стар морски вълк на име Мърки, вършеше чудеса. Доковете на Балдуров яз бяха съвсем близо и „Морски дух“, съпровождан от възторжените възгласи на моряците, които стояха на сушата и наблюдаваха сцената с огромен интерес, скоро щеше да хвърли котва.

— Не бих отказал още десетина като него на борда си — рече капитан Дюдермонт на Дризт.

Елфът, когото огромната сила на Уолфгар не спираше да изумява, се засмя:

— На него сякаш му харесва. Изобщо не предполагах, че толкова го бива като моряк.

— Нито пък аз — отвърна Дюдермонт. — Когато се съгласих да ви взема на борда, се надявах единствено, че силата му може да ни е от полза, ако ни нападнат пирати. Ала Уолфгар свикна с моряшкия живот много по-бързо, отколкото си мислех.

— А и предизвикателството му харесва — добави Дризт. — Откритото море, силата на вълните и на вятъра — за него това е изпитание, различно от всичко, срещу което се е изправял досега.