Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Не се ли радваш, че си отиваш вкъщи? — изсмя се подигравателно Ентрери, докато двамата с Риджис си проправяха път из пристанищните улички в долната част на града.

И като посочи един голям, търговски кораб, закотвен недалеч от тях, добави:

— Спомняш ли си това знаме?

Риджис погледна към флага, който се развяваше на мачтата и видя герба на Калимпорт — златно поле, прорязано от коси сини ивици.

— Калимшанските търговци не взимат пътници на борда — каза той, надявайки се да изтрие самодоволната усмивка от лицето на Ентрери.

— Този път ще направят изключение — изсмя се убиецът и извади рубинения медальон изпод дрехите си.

Риджис замълча. Прекалено добре познаваше силата на камъка, за да не разбере, че Ентрери е прав.

С бърза и сигурна крачка, която ясно говореше, че и преди е бил тук, убиецът поведе Риджис към малката барака, където можеха да открият началника на пристанището. Риджис послушно го последва, макар че почти не забелязваше какво става около него. Все още мислеше за трагедията от предишната нощ, мъчейки се да определи каква част от вината за смъртта на онези двадесет и шестима моряци тежеше на неговата съвест. Почти не обърна внимание на пристанищния началник и дори не чу името му.

Ентрери бе говорил само няколко секунди, когато Риджис разбра, че началникът вече се намира напълно под властта на рубина. Нямаше какво повече да чуе и престана да слуша разговора на двамата мъже, неприятно изненадан от бързината, с която убиецът беше усвоил всички тънкости на магията, скрита в медальона. Мислите на Риджис отново се отправиха към дома и приятелите му, ала този път бе изпълнен не с надежда, а с тъга и страх. Дали Дризт и Уолфгар бяха успели да се измъкнат от ужасите на Митрал Хол? И дали идваха, за да го спасят? Сега, когато бе видял на какво е способен Ентрери и когато много скоро щяха да навлязат в земите, където Пук паша командваше подземния свят, Риджис почти се надяваше, че приятелите му няма да го последват. Колко ли кръв още щеше да изцапа малките му ръце?

Риджис постепенно се върна обратно към разговора — може би щеше да чуе нещо важно.

— Кога вдигат котва? — точно казваше Ентрери.

Риджис наостри уши. Времето бе от решаващо значение. Кой знае, може би приятелите му щяха да успеят да ги настигнат още тук, когато от царството на Пук паша ги деляха повече от хиляда мили.

— След седмица — отвърна мъжът без нито за миг да откъсва поглед от искрящия рубин.

— Твърде късно — промърмори Ентрери. — Искам да се срещна с капитана.

— Ще го уредя.

— Още тази нощ… тук.

Началникът на пристанището кимна.

— И още една услуга, приятелю — добави Ентрери с подигравателна усмивка. — Ти следиш какви кораби влизат в града, нали?

— Това ми е работата.

— И сигурно знаеш кой минава през портата, така ли е? — многозначително смигна Ентрери.

— Имам много приятели — отвърна мъжът. — Нищо не може да се случи в града, без да разбера за него.

Ентрери погледна към Риджис.

— Дай му го — нареди той.

Полуръстът се втренчи в убиеца без да разбира какво се иска от него.

— Кесийката — обясни Ентрери със същия безгрижен тон, с който говореше на пристанищния началник.

Риджис присви очи и не помръдна — най-дръзката постъпка, на която се бе осмелявал в присъствието на палача досега.

— Кесийката — този път гласът на Ентрери бе леденостуден. — Малък подарък за твоите приятели.

Риджис се поколеба за миг, после подаде малката торбичка на началника.

— Искам да следиш всеки кораб, който хвърля котва тук, както и всички конници, които минават през портата. Ще бъдат поне двама — елф и варварин. Елфът най-вероятно ще бъде обвит от тайнственост и ще се опитва да остане незабелязан, другият е млад, русокос исполин. Открий ги, приятелю. Открий пътешественика, наречен Дризт До’Урден. Никой друг не бива да научава какво има в тази торбичка. Предай му, че ще го очаквам в Калимпорт — при тези думи Ентрери хвърли ехиден поглед на Риджис. — С още подаръци.

Пристанищният началник прибра малката торбичка и увери Ентрери, че ще изпълни заръките му.

— Трябва да вървя — каза палачът и накара Риджис да се изправи. — Ще се срещнем отново тази вечер, един час след залез-слънце.

Риджис знаеше, че Пук паша има връзки в Балдуров яз, ала въпреки това остана изненадан от лекотата, с която Ентрери вършеше всичко тук. За по-малко от час палачът успя да намери място, където да отседнат, както и двама главорези, които да пазят полуръста, докато той самият свърши работата си.