Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Няколко минути по-късно отново бе в собствената си каюта и разтърсваше Риджис, за да го събуди.

— Само звук и ще ти отрежа езика — изсъска той.

Едва сега Риджис разбра какво ставаше. Ако корабът хвърлеше котва в Балдуров яз, моряците със сигурност щяха да разкажат на останалите за страховития убиец и „болния“ му приятел. След това надали щеше да се намери кораб, който да ги вземе на борда си.

Ентрери не можеше да си го позволи и Риджис усети, че го обзема силно угризение — вината за клането тази нощ бе и негова.

Безмълвен и безпомощен, той се запромъква между каютите на екипажа, воден от Ентрери. Навсякъде цареше ужасяваща тишина, не се чуваше нито обичайното хъркане на моряците, нито каквото и да било шумолене, което да показва, че вътре има някой. Скоро щеше да съмне — готвачът отдавна трябваше да се е заел с приготвянето на закуската. Ала тази сутрин откъм открехнатата врата не се разнесе веселото му тананикане.

Пътят до Калимпорт бе доста дълъг и преди тръгването на кораба от Града на бездънните води, капитанът се бе погрижил да напълни трюма с гориво. Безшумен както винаги, Ентрери слезе долу и скоро се върна, нарамил две буренца на гръб. Счупи капака на едното и го търколи по палубата, наблюдавайки със задоволство как горивото се стича по дъските. После взе другото и го разля около каютата на капитана. Краката на Риджис омекнаха от страх и отвращение и Ентрери трябваше да дърпа полуръста след себе си, за да не падне.

— Качвай се — нареди той и посочи малката лодка, която висеше от десния борд на кораба. — И вземи това.

При тези думи убиецът му подаде малка кесийка.

При мисълта за онова, което бе скрито в торбичката, Риджис усети как вътрешностите му се преобръщат и му се повдига, ала побърза да вземе отвратителния предмет от ръцете на убиеца — знаеше, че ако го изгуби, нищо нямаше да попречи на Ентрери да си набави нов.

Палачът бързо прекоси палубата и запали една факла. Отблясъците на пламъка придаваха неестествен, зловещ вид на убиеца, ала Риджис не можеше да откъсне очи от него, докато факлата политаше към напоените с гориво каюти на екипажа. Ентрери почака малко, за да се увери, че помещението под него е обхванато от пламъци, после се втурна обратно към каютата на капитана.

— Сбогом! — провикна се той и блъсна с юмрук по вратата.

В следващия миг вече беше на сигурно място в лодката.

Капитанът скочи от леглото, мъчейки се да разбере какво става. Корабът бе необичайно тих, с изключение на издайническото пропукване на пламъците, което се носеше отдолу. През дъските на пода се процеждаше тънка струйка дим.

Капитанът извади меча си, махна резето и отвори вратата на каютата. Отчаяно се огледа наоколо и извика. Пламъците още не бяха обхванали палубата, ала вече бе очевидно, както трябваше да бъде очевидно и за часовоите, че на кораба е избухнал пожар. Капитанът започна да се досеща за страховитата истина и се втурна навън, без дори да успее да се преоблече.

В този миг жицата, която Ентрери бе опънал пред вратата, се уви около крака му и го повали на земята. Капитанът веднага разбра какво става и се опита да се освободи, но палачът бе прекалено хитър — тънката метална нишка се впи още по-здраво в голия му глезен. Мечът му се търкулна настрани и морякът остана да лежи безпомощен, вдишвайки странната миризма, с която бяха напоени дъските на палубата. Капитанът бързо разбра каква бе течността, която намокри дрехите му и най-сетне прозря напълно сатанинския план на Ентрери. В последен отчаян опит да се спаси, той протегна ръка към дръжката на меча си, ала успя само да си разрани пръстите.

Между дъските се появи пламък и подскочи високо нагоре.

Зловещи звуци разкъсаха тишината на нощта. Един от тях се понесе над водите на Шионтар, достигна Риджис и палача, който с всички сили гребеше нагоре по реката и продължи към града, където дори шумът от многобройните пивници, разположени по брега, не успя да го заглуши.

Усилван сякаш от стенанието на умиращия кораб и от гласовете на убитите моряци, които не бяха успели дори да извикат, когато камата бе пронизала сърцата им, един-единствен ужасяващ писък процепи нощта.

После остана само тихото пращене на огъня.

Малко след пукването на зората Ентрери и Риджис влязоха в Балдуров яз. Бяха слезли от лодката недалеч от мястото и я бяха потопили — Ентрери не искаше нищо да го свързва с нещастието, което се бе случило през нощта.