Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Справя се по-добре от мнозина други — отбеляза Дюдермонт и обърна поглед на запад, където искреше синият океан. — Това е първото ви пътуване по море, а досега то не беше нищо повече от приятна разходка покрай брега. Все още не познавате необятността и могъществото на открития океан.

В погледа, който Дризт отправи към Дюдермонт се четеше искрено възхищение и дори малко завист. Капитанът беше горд, ала в същото време и разумен човек. Той уважаваше морето и признаваше неговото превъзходство. И именно това разбиране на собственото му място в света, му даваше най-голямото преимущество, което който и да било човек можеше да получи над непокорния океан. Дризт проследи изпълнения с копнеж поглед на Дюдермонт и се замисли за онази загадъчна власт, която морето имаше над толкова много хора.

— Кой знае, може би някой ден… — промълви той, мислейки си за последните думи на капитана.

Вече се намираха достатъчно близо до кея и Уолфгар най-сетне пусна въжетата и се свлече на палубата, напълно изтощен. Моряците се заеха да вкарат кораба в пристанището и да хвърлят котва, ала нямаше човек, който да не прекъсне работата си поне за миг, за да потупа грамадния варварин по рамото. Уолфгар бе прекалено уморен, за да отвърне по какъвто и да било начин.

— Ще останем тук два дни — каза Дюдермонт на Дризт. — Смятах да е цяла седмица, ала знам, че бързате. Снощи говорих с хората си и те се съгласиха, до последния човек, да вдигнем котва по-рано.

— Задължени сме ви — отвърна Дризт с искрена благодарност в гласа.

В този момент откъм кея се зададе жилав, добре облечен човек.

— Добре дошъл, „Морски дух“! — провикна се той. — Капитан Дюдермонт още ли командва тук?

— Пелман, началникът на пристанището — обясни Дюдермонт на Дризт, после се обърна към мъжа — Да! И се радва отново да види Пелман!

— Добра среща, капитане — отвърна Пелман. — Майсторска работа си беше това преди малко! Колко дълго ще останете тук?

— Два дни. После вдигаме котва и поемаме на юг.

Пристанищният началник замълча за миг, сякаш се опитваше да си спомни нещо. После зададе въпроса, който бе задавал на всички кораби, пристигнали през последните няколко дни — въпроса, който Ентрери му бе внушил.

— Търся двама пътешественици — извика той. — Виждал ли си ги?

Дюдермонт обърна поглед към Дризт — и двамата се досещаха, че този въпрос едва ли е случаен.

— Дризт До’Урден и Уолфгар, така се казват — продължи Пелман. — Макар че може да пътуват с други имена. Единият е елф, обвит от тайнственост, а другият е същински великан и притежава исполинска сила.

— Неприятности? — попита Дюдермонт.

— Не — отвърна Пелман. — Трябва да им предам едно съобщение.

Междувременно Уолфгар се бе приближил и сега също слушаше. Дюдермонт се обърна към Дризт:

— Ти решаваш.

Дризт не смяташе, че Ентрери би им заложил сериозни капани по пътя — знаеше, че убиецът иска да се изправи очи в очи с тях, или най-малкото с него.

— Ще говорим с този човек — каза той на капитана:

— При мен са — провикна се Дюдермонт към Пелман, после смигна на Уолфгар и продължи. — Онова майсторско изпълнение преди малко беше дело на Уолфгар и неговата исполинска сила.

Дюдермонт ги изпрати до парапета.

— Ако ви се случи нещо лошо, ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна — прошепна той. — Готови сме да изчакаме тук и две седмици, ако се наложи.

— Задължени сме ви — повтори Дризт. — Орлпар от Града на бездънните води трябва да е бил наистина благосклонен към нас.

— Не споменавайте името на това псе — отвърна Дюдермонт. — Рядко ми се е случвало да имам такъв късмет в сделките, които сключвам с него. До скоро виждане, тогава. Може да пренощувате на кораба, ако искате.

Дризт и Уолфгар предпазливо се отправиха към пристанищния началник. Варваринът вървеше напред, докато Дризт се оглеждаше наоколо, опитвайки се да разбере дали това не е капан.

— Ние сме онези, които търсиш — мрачно каза Уолфгар, когато се приближи достатъчно.

— Добра среща — отвърна Пелман с обезоръжаваща усмивка и започна да рови из джоба си. — Срещнах един ваш приятел, мургав мъж, който водеше слугата си полуръст.

Дризт също се приближи и двамата с Уолфгар се спогледаха притеснено.

— Остави това — продължи Пелман и подаде малката кесийка на Уолфгар. — И ми поръча да ви предам, че ще ви очаква в Калимпорт.

Уолфгар предпазливо пое кесийката, сякаш се боеше, че всеки миг може да избухне в лицето му.