Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Силният сняг, който валеше неспирно, обвиваше всичко на върха на планината в гъста мъгла. Дризт държеше очите си сведени надолу, ала почти не виждаше краката си, докато крачеше с мъка напред. В ръката си държеше магическия ятаган, който сега искреше с бледа светлина, сякаш най-накрая бе доволен от температурата наоколо.

Вкочаненото тяло на елфа го умоляваше да се обърне и да се спусне в подножието на планината, но той не му обръщаше внимание и все така крачеше към върха. Натам, откъдето вятърът довяваше грозен звук — безумен смях.

Скоро Дризт видя неясната фигура на магьосника — надвесен над южния ръб на пропастта под себе си, той се опитваше да види какво става на бойното поле далеч долу.

— Кесел! — изкрещя елфът и, виждайки фигурата светкавично да се обръща, разбра, че магьосникът го бе чул, въпреки свирепия вой на вятъра. — В името на хората от Десетте града, ти заповядвам да се предадеш! Бързо, преди вледеняващия дъх на зимата да ни вкочани!

Кесел избухна в смях.

— Нима наистина не разбираш срещу какво си се изправил? — изумен попита той. — Наистина ли вярваш, че си спечелил?

— Как върви битката под нас не знам — отвърна елфът. — Ала ти си победен! Кулата ти рухна, Кесел, а без нея ти си само един нескопосан чирак!

Докато говореше, Дризт не бе спрял и за миг и сега бе на два-три метра от магьосника, макар все още да го виждаше само като някакво черно петно насред сивата мъгла.

— Искаш да знаеш как върви битката, така ли, елфе? — попита Кесел. — Гледай тогава! Виж как ще паднат Десетте града!

И като бръкна в една от гънките на мантията си, магьосникът извади искрящ предмет — кристален отломък. Самите облаци сякаш се отдръпнаха от небето. Вятърът спря — там, където се намираше Креншинибон, той бе безсилен. Дризт осезаемо почувства невероятната мощ на кристала. Усети как кръвта се завръща в изтръпналите му крайници. Видя как сивата мъгла се стопи и небето над тях се проясни.

— Кулата ми е разрушена, така ли? — подигра му се Кесел. — Та ти разруши само едно от безбройните копия на Креншинибон! Брашно? За да унищожиш най-могъщото творение в света? Погледни надолу и виж глупците, които се осмелиха да се изпречат на пътя ми!

Бойното поле се простираше под Дризт. Той съвсем ясно видя белите платна на лодките на Каер Кьониг и Каер Диневал, които, носени от силния вятър, наближаваха бреговете на Диншиър.

На юг корабите на Аленото езеро вече бяха закотвени в пристанищата. Воините от двата града не бяха срещнали никаква съпротива и сега се готвеха да нанесат удар на враговете си. Гоблините и орките, разположени в южната част на обсадата, не бяха видели рухването на Кришал Тирит, ала въпреки това бяха усетили загубата на сила и отсъствието на обединяващата воля на магьосника. И докато част от тях се втурнаха да заобикалят хълма на Брин Шандер, за да се присъединят към кипящата там битка, много от другарите им останаха, където бяха или побягнаха към тундрата.

Бойците на Кемп също бяха достигнали брега и сега предпазливо се отдалечаваха. Този отряд акостира там, където войската на Кесел бе най-гъста, ала това бе и мястото, което се бе намирало под най-силното влияние на кулата и където рухването й най-много бе потресло и обезсърчило воините. Рибарите срещнаха много повече гоблини, които трескаво бягаха, за да спасят живота си, отколкото такива, които искаха да се бият.

Сред полето, там, където битката бе най-ожесточена, хората от Десетте града и техните съюзници също се справяха добре. Варварите почти бяха достигнали бойците на Бруенор. Подтиквани от могъщия чук на Уолфгар и нямащия равен на себе си кураж на Бруенор, двата отряда посичаха всички, които стояха помежду им. Съвсем скоро мощта им щеше да нарасне още повече — Касиус и Гленсатер се приближаваха със сигурно темпо и вече бяха съвсем близо.

— Както виждам, войската ти май не се справя особено добре — обади се Дризт. — „Глупците“ от Десетте града още не са победени!

Кесел вдигна кристалния отломък високо над главата си и магическият предмет заискри още по-силно, разкривайки още по-голяма мощ. На бойното поле, воюващите веднага почувстваха завръщането на онова могъщо присъствие, което допреди малко бяха усещали в Кришал Тирит. Хора, джуджета и гоблини, дори онези, които се бяха вкопчили в смъртна схватка, спряха за миг и отправиха погледи към ярката светлина, която грееше на върха на планината. Чудовищата, усетили завръщането на своя повелител, нададоха победоносни викове и се хвърлиха в атака. Въодушевени от величественото завръщане на Кесел, те се хвърлиха в битката със свирепа ярост.