Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Стаята се разлюля от нов трус. Последва го още един и още един, и още един.

Дризт невъзмутимо сви рамене.

— Така да бъде — рече той. — Ала задачата ми е изпълнена, защото и ти ще загинеш заедно с мен.

Внезапно от устните на Кесел долетя безумен смях. Той се обърна и скочи към огледалото в стената на кулата. Ала вместо да прелети през стъклото и да се сгромоляса в полето долу, както Дризт очакваше, магьосникът влезе в него и изчезна.

Кулата потрепера отново, този път без да спира. Дризт се опита да стигне до вратата, която водеше надолу, но едва успя да се задържи на краката си. По стените плъзнаха пукнатини и скоро навсякъде зейнаха огромни дупки.

— Риджис! — изкрещя той, но не получи никакъв отговор.

Част от стената на горната стая вече се бе срутила — Дризт видя купчината отломки в дъното на стълбата. Молейки се приятелите му да са успели да избягат, той пое по единствения път, който му бе останал.

Без да знае къде ще се озове, елфът скочи след Кесел в магическото огледало.

Жителите на Брин Шандер чуха шума от битката, която се водеше в полето под града им, ала едва когато настъпи зората, успяха да видят какво става. При вида на джуджетата хората нададоха радостни възгласи, а гледката на варварите, които с песен на уста посичаха гоблини, ги изпълни с изумление.

Застанали както обикновено на стената, Касиус и Гленсатер, изненадани от неочаквания развой на събитията, се чудеха дали трябва да се включат в битката или не.

— Варвари? — зяпна от почуда представителят на Източен пристан. — Дали са наши приятели или врагове?

— Убиват орки — отвърна Касиус. — Приятели са!

Воините от четирите града на Маер Дуалдон също чуха шума от битката, макар да не виждаха какво точно става. Сякаш за да ги обърка още повече, откъм Бремен също долетя звън на оръжие. Да не би воините на Брин Шандер да им се бяха притекли на помощ? Или пък бойците на Акар Кесел се избиваха помежду си?

И тогава Кришал Тирит внезапно потъна в мрак. Блестящите й, пулсиращи стени потъмняха, сякаш бяха изгубили живота си.

— Риджис — промърмори Касиус, усещайки как кулата с главоломна бързина губи силата си. — Ако въобще някога сме имали герой, то това е той!

Кулата потрепера, по цялата й дължина премина мощен трус. По стените й запълзяха пукнатини, зейнаха дупки. Само след миг магическата кула рухна на земята.

Ужасени и невярващи на очите си, чудовищата на Кесел гледаха как крепостта на магьосника, когото почитаха като божество, се превръща в купчина отломки.

В Брин Шандер зазвучаха бойни рогове. Бойците на Кемп заликуваха и бясно загребаха към брега. Съгледвачите на Йенсин Брент светкавично съобщиха смайващата вест на флота в Диншиър, оттам новината незабавно прелетя до Езерото на алените води. Из всички убежища, които криеха бездомните вече бегълци от Десетте града, се разнесе една и съща команда:

— В атака!

Големите порти на Брин Шандер се отвориха и многочислената войска на престолния град се втурна на бойното поле. Лодките в Диншиър и Аленото езеро вдигнаха платна и като уловиха източния вятър, се понесоха към брега. Бойците от четирите града на Маер Дуалдон гребяха с всичка сила, борейки се със същия този вятър в трескавото си нетърпение да отмъстят за падналите си близки и опожарените си домове.

Така, сред вихър от хаос и неочаквани обрати, започна последната битка в Долината на мразовития вятър.

Пълзейки, Риджис се отдръпна от пътя на вкопчените в отчаяна битка животни. По всяко друго време Гуенивар с лекота би се справила с демоничното куче, ала в сегашното си състояние й се налагаше да се бори за живота си със зъби и нокти. Огненият дъх на хрътката изгаряше черната й козина, огромните зъби се впиваха в якия врат на магическата пантера.

Риджис искаше да помогне на котката, но така и не успяваше да се приближи достатъчно, за да ритне противника й. Защо му трябваше на Дризт да бяга точно сега?

Гуенивар усети как челюстите на противника й се забиват все по-дълбоко във врата й и се претърколи, повличайки чудовищната хрътка със себе си, ала натискът на могъщата паст не отслабна. Вече не можеше да си поеме дъх и усети как светът се завърта около нея. Започна да се приготвя да се върне обратно в своята равнина, макар горчиво да съжаляваше, че ще трябва да изостави господаря си, когато той имаше нужда от нея.

В този миг кулата потъна в мрак. Стреснато, демоничното куче разхлаби хватката си и Гуенивар светкавично се възползва от открилата се възможност. Забивайки здраво нокти в ребрата на врага си, пантерата успя да се измъкне от челюстите му и се претърколи назад, в приятелската прегръдка на мрака.