Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Внезапно откъм полето долетя предсмъртен вик. Дризт и Кесел незабавно наостриха уши и съвсем ясно доловиха звън на оръжие — в някоя част от лагера, която не се виждаше в огледалото, се водеше битка. Дризт любопитно погледна Кесел, чудейки се дали знае какво става в северната част на лагера му.

Магьосникът отвърна на неизречения въпрос на елфа с ново махване на ръката. Образът в огледалото избледня и отстъпи място на нова картина, този път от друга част на полето. Сега вече звукът от битката изпълни цялата стая. Мъглата в огледалото се избистри и Дризт ясно видя Бруенор и неговите воини. Опрели гръб в гръб, джуджетата се биеха сред море от гоблини, а земята около тях бе осеяна с труповете на орки и людоеди.

— Виждаш ли колко нелепо е да се опитваш да ми се противопоставяш? — изсмя се Кесел.

— На мен ми се струва, че джуджетата се справят прекрасно.

— Глупости! — изкрещя магьосникът и отново махна с ръка.

Кристалната повърхност отново бе обвита от мъгла. Внезапно, от вътрешността на магическото огледало долетя Песента на Темпос. Дризт се приведе напред, мъчейки се да види какво става в полето навън — на всяка цена трябваше да различи кой води воините, които се биеха с древната песен на уста.

— Жалките джуджета може и да са убили неколцина от по-слабите ми бойци, ала даже докато говорим, към армията ми се присъединяват нови воини! Удари часът на вашата гибел, хора и джуджета от Долината! Удари часът и на твоята гибел, Дризт До’Урден! Акар Кесел е тук!

Мъглата се разпръсна.

Уолфгар и храбрите му воини вървяха към нищо неподозиращите чудовища. Вярата в думите на Повелителя им бе непоклатима и когато видяха пристигането на обещаните съюзници, гоблините и орките, които бяха най-близо до войската на варварите, нададоха победоносни викове.

Миг по-късно вече бяха мъртви.

С песен на уста варварите се врязаха в редиците на чудовищата. Дори шумът на битката и стоновете на умиращите воини на Кесел не успяха да заглушат гласовете на джуджетата — бойците на Бруенор пееха Песента на Темпос.

С обезумял поглед и широко отворена уста, цял треперещ от ярост, Кесел махна с ръка и ужасяващият образ изчезна.

— Дори това няма значение! — свирепо се обърна той към Дризт, мъчейки се да спре треперенето на гласа си. — Няма да има никаква милост, когато се разправя с тях! А след това, Брин Шандер ще рухне в пламъци!

Кесел млъкна за момент.

— Ала сега е твой ред, подло псе! — просъска магьосникът. — Убиец и изменник на собствения си народ, на какви богове можеш да се молиш вече?

С тези думи Кесел духна срещу горящата свещ и пламъкът се залюля в злокобен танц. Ъгълът на отражението му се промени и един от лъчите, които все така държаха Дризт в плен, докосна тялото му, прогаряйки голяма дупка в дръжката на стария му ятаган и изгаряйки кожата на ръката му. Лицето на елфа се изкриви от жестоката болка и той стисна раната със здравата си ръка. Ятаганът му падна на земята, а лъчът потрепна и се отклони.

— Виждаш ли колко е лесно? — подигра му се Кесел. — Немощният ти ум не може дори да си представи силата на Креншинибон! Радвай се, че имаше рядкото щастие да видиш частица от нея преди да умреш!

Дризт гордо се изправи и погледна магьосника право в очите. В ясните му лавандулови очи нямаше страх — елфът никога нямаше да моли за милост. Много отдавна бе приел смъртта като част от живота, който водеше и не се боеше от нея — щеше да умре достойно.

Кесел се опита да го уплаши и размаха свещта напред-назад, карайки изпепеляващия лъч да танцува все по-близо до тялото на Дризт. Когато най-сетне разбра, че няма да чуе гордия скиталец да вика от болка или да проси милост, магьосникът се отегчи от играта си.

— Сбогом, глупако! — изръмжа той и се накани да насочи изгарящия лъч към сърцето на елфа.

В този миг Риджис духна свещта.

За няколко секунди времето като че ли спря. Изумен, Кесел погледна към полуръста, когото бе смятал, за свой роб. Риджис просто сви рамене, сякаш необичайната му смелост го бе изненадала точно толкова, колкото и магьосника.

Кесел захвърли сребърната чинийка, на която беше свещта, в магическото огледало и с ужасен вик хукна към скритата в другия ъгъл на стаята стълба. Дризт понечи да се втурне след него, ала бе успял да измине едва няколко крачки, когато в сърцевината на огледалото забушуваха пламъци. Два чифта червени очи застрашително се взряха в него и приковаха вниманието му. В следващия миг, от вътрешността на магическото огледало изскочиха две демонични хрътки и се втурнаха в стаята.