Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Обгърна го задушаващата смрад на троловете, усещаше тежкото им дишане зад гърба си.

Трябваше да потисне отвращението си и да се съсредоточи върху изкусно преплетените бродерии.

Внезапно някакви думи привлякоха погледа му — в горния край на огледалото между образите се виеха няколко стиха. За разлика от избледнелите от времето фигури, думите грееха с ярки цветове, сякаш току-що бяха вплетени в бродерията. Може би бяха дело на Кесел?

Един от стиховете веднага привлече вниманието на елфа. В далечните дни на детството си, неведнъж бе чувал стихчето „той беше, без да е бил“. То се отнасяше до Ургута Форка, зловещ демон, изпратил преди много векове, когато прадедите на Дризт още живееха на повърхността, черна чума, която бе взела стотици хиляди жертви. Елфите на светлината и досега отричаха съществуването на Ургута Форка и обвиняваха Елфите на мрака за избухването на заразата. Ала Мрачните знаеха каква бе истината. Нещо у тях се бе оказало по-силно от чумата и от демона, който я бе създал и когато те разбраха колко пагубна бе заразата за враговете им, не се поколебаха и за миг се съюзиха с Ургута Форка. Ето как подозренията на Светлите се превърнаха в истина.

Така че това стихче всъщност бе част от една по-дълга история, с него Мрачните се подиграваха на омразните си роднини от повърхността, които бяха загубили хиляди близки от ръката на враг, чието съществуване никога не признаха.

Гатанката щеше да се окаже неразгадаема за всеки, който не знаеше историята за Ургута Форка. Дризт неочаквано бе получил огромно предимство. Очите му бързо обходиха стената, търсейки нещо, което да е свързано с демона и веднага го съзряха: в другия край на огледалото, на височината на кръста му, Дризт видя образа на самия Ургута. Изкусно вплетен в бродерията, демонът бе изобразен в цялото си ужасяващо великолепие: стиснал черен жезъл — неговия символ — чудовището разбиваше главата на един елф. Дризт и преди бе виждал същото изображение и не забеляза нищо необичайно или не намясто в него.

Само няколко стъпала деляха троловете от жертвата им. Време за губене нямаше. Дризт се обърна към бродерията, която висеше на отсрещната стена и се вгледа във фигурата на демона, търсейки някакво несъответствие между нея и отражението. Откри го още в мига, в който погледна стената. Там Ургута поваляше елфа с юмрука си, в ръката му нямаше никакъв жезъл!

— Той вижда се, без да се вижда! — промърмори той.

Елфът трескаво се обърна към огледалото и протегна ръка към оръжието на демона, но срещна само гладък кристал. Замалко не извика от разочарование.

Ала опитът му го бе научил на търпение и той бързо възвърна хладнокръвието си. Отдръпна ръката си от огледалото и се опита да застане така, че отражението му да бъде на същото дълбочина, на която смяташе, че бе и жезълът. После бавно сключи пръсти и с нарастваща възбуда видя как образът му в огледалото хваща черния жезъл.

Предпазливо повдигна ръка.

Тънка пукнатина плъзна по кристалната повърхност на огледалото.

Първият трол достигна площадката, ала там вече нямаше никой.

От другата страна на огледалото елфът плътно затвори кристалната врата, облегна се на нея и въздъхна с облекчение. Пред себе си видя тънеща в сумрак стълба, която стигаше до второто ниво на кулата. На върха й нямаше врата, а само тънка завеса, зад която прозираше оранжевата светлина на свещи. От вътрешността на стаята се носеше тих смях.

Елфът и пантерата безшумно се изкачиха по стълбата и предпазливо надникнаха в стаята. Бяха се озовали в покоите на Кесел.

Помещението тънеше в мека приглушена светлина. Подът бе покрит с възглавници, част от стаята бе отделена с плътни завеси. Наложниците, лишените от собствена воля играчки на Кесел, седяха на пода и се смееха като малки деца, погълнати от необичайно забавна игра. Дризт не вярваше, че ще го видят, но дори и да го забележеха, нямаше от какво да се притеснява. Още щом ги видя, елфът разбра, че тези нещастни, пречупени създания не бяха в състояние да му сторят нищо.

Все пак трябваше да бъде нащрек, особено за опасността, която може би го дебнеше зад дебелите завеси. Кесел надали би сложил стражи там, още по-малко пък непредвидимите в свирепостта си тролове, но сега не можеше да си позволи и най-малката грешка.