Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Чудовищната хрътка се огледа наоколо, мъчейки се да открие противника си, ала умението на котката да остава незабелязана, бе прекалено голямо дори за острите сетива на магическото куче. Тогава звярът съзря друга жертва. Само един скок и огненото куче се надвеси над Риджис.

Ала сега Гуенивар играеше игра, която познаваше отлично. Тя бе създание на нощта, хищник, който изскача от най-черните сенки и убива, преди жертвата да успее да усети присъствието му. Хрътката почти бе захапала полуръста, когато огромната пантера скочи върху гърба й, забивайки острите си нокти дълбоко в покритата с рижа козина плът.

Кучето успя да изскимти само веднъж, преди смъртоносните зъби да прегризат гърлото му.

Огледалата в стаята започнаха да треперят и да се пръскат. Подът под трона на Кесел се разтвори, погребвайки величествения стол под купчина отломки. Кулата се загърчи в агония и във въздуха полетяха грамадни кристални късове. От покоите на Кесел се разнесоха писъците на наложниците му и Риджис разбра, че разрухата вече бе обхванала всички нива на Кришал Тирит. Зарадва се, когато видя как Гуенивар убива чудовищната хрътка, макар да знаеше, че сега вече всичко бе безполезно. Вече нямаше накъде да бягат, не можеха да се спасят от гибелта на Кришал Тирит.

Полуръстът повика пантерата при себе си. В пълния мрак не можеше да види тялото й, ала съвсем ясно различи очите й — втренчени в него, те не го изпускаха от поглед, докато котката бавно обикаляше около него.

— Какво? — стресна се Риджис и се зачуди дали напрежението и раните, нанесени й от хрътката, не бяха помрачили ума на Гуенивар.

Голямо парче се откъсна от стената над него и го просна на земята. В следващия миг Риджис видя светещите очи на котката да се издигат във въздуха — Гуенивар бе скочила.

Тежкият прах го задушаваше. Полуръстът ясно почувства как в самите недра на кулата се заражда трус, по-мощен от всички досега — ударил бе последният миг на Кришал Тирит. И тогава го обви още по-непрогледна тъма — котката го погълна.

Дризт усети, че пропада.

Светлината бе твърде ярка и трябваше да затвори очи. Не чуваше нищо, нито дори свистенето на въздуха край лицето си. В едно обаче бе сигурен — падаше надолу с главоломна скорост.

Внезапно ярката светлина избледня и се превърна в сивкава мъгла, сякаш минаваше през облак. Всичко бе толкова нереално, толкова фантастично. Не помнеше как се бе озовал тук. Не помнеше какво бе станало. Не помнеше даже собственото си име.

В този миг падна в дълбока пряспа сняг и разбра, че не сънува. Чу воя на вятъра и усети как жестокият му, смразяващ дъх го пронизва до кости. Опита се да се изправи, за да разбере къде се намира.

И тогава, далеч под себе си, чу шума от кипящата в полето битка. Спомни си Кришал Тирит, спомни си откъде бе дошъл и как се бе озовал тук. Имаше само един възможен отговор.

Намираше се на върха на Грамадата на Келвин.

Бойците на Брин Шандер и Източен пристан, начело с Касиус и Гленсатер се втурнаха надолу по хълма и се врязаха в изумените редици на гоблините. Двамата представители имаха план — искаха да си пробият път през редиците на чудовищата и да се обединят с войската на Бруенор. Малко по-рано, докато още наблюдаваха битката от върха на стената, бяха видели, че варварите прибягват до същата тактика и бързо разбраха, че ако трите армии успеят да се съберат, неголемите им шансове за победа щяха да нараснат значително.

Гоблините бързо отстъпиха пред яростното нападение на хората. Изумени и ужасени от внезапния обрат на събитията, чудовищата не можаха да организират дори и бегло подобие на защита.

Когато лодките на четирите града акостираха на север от опожарения Таргос, бяха посрещнати от същата слаба и хаотична съпротива. Кемп и останалите водачи знаеха, че лесно ще успеят да заемат позиция, но се притесняваха, че многочислената гоблинова войска, разположена в Термалайн ще ги нападне отзад и ще отреже пътя им за бягство, ако посмееха да се отдалечат от брега.

Оказа се, че няма от какво да се страхуват. В началото чудовищата от Термалайн наистина бяха наизлезли от града с намерението да подкрепят магьосника. Точно тогава Кришал Тирит рухна. Гоблините, чули вече, че същата нощ Кесел бе изпратил отряд да погуби цялото Змийско племе, бездруго бяха изпълнени с подозрение и когато видяха кулата, олицетворението на силата на Кесел да се сгромолясва, набързо преосмислиха положението си. Претегляйки възможностите, които стояха пред тях, те не се колебаха дълго и скоро побягнаха на север, към безопасността на откритата равнина.