Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Битката бушува през цялата сутрин. Хора и чудовища размахваха мечовете и копията си, които като че ли тежаха двойно повече отпреди. Ала умората, макар да забавяше движенията им, ни най-малко не уталожваше гнева, кипящ във вените им.

В полето пред Брин Шандер редиците на противниците бяха загубили всякакъв ред. Отряди се биеха, без да знаят къде са командирите им. Орки и гоблини се избиваха помежду си — дори и общият враг не можеше да потисне първичната омраза, която изпитваха един към друг. Там, където битката бе най-люта, вече се издигаха гъсти облаци прах, отвсякъде долиташе звън на мечове и щитове, свистяха копия, ехтяха викове — агонизиращи, предсмъртни, победни — и се сливаха в едно.

Единствено редиците на калените в битки джуджета не отстъпиха пред всеобщия хаос, въпреки че Бруенор все още не се бе завърнал.

Редиците им даваха на варварите отлична възможност да атакуват и послужиха като ориентир на Уолфгар и малкия му отряд, докато се завръщаха от боя с великаните. Младият крал се върна при джуджетата в същия миг, в който Касиус и неговите воини най-сетне достигнаха бойците на Бруенор. Двамата се вгледаха изпитателно един в друг — никой не знаеше какво става в ума на другия. Ала и двамата бяха достатъчно мъдри, за да се доверят — поне за момента — един на друг. Те прекрасно знаеха, че разумните противници оставят различията настрани, когато са изправени пред по-голям, общ враг.

Да се обединят бе единствената им възможност да оцелеят. Заедно те надвишаваха силите на всяко оркско или гоблиново племе поотделно. И понеже различните племена на чудовищата отдавна вече не се биеха обединени, никое от тях не можеше да бе надява да получи подкрепата на останалите. Единни, Уолфгар и Касиус изпратиха част от воините си да прикриват фланговете им и поведоха основната част от войските си напред, обграждайки и унищожавайки племената едно по едно.

Макар че на всеки паднал човек се падаха по десет мъртви гоблина, Касиус бе сериозно разтревожен. Хиляди чудовища още не се бяха включили в битката, дори не бяха вдигнали оръжията, а неговите воини вече изнемогваха от изтощение. Знаеше, че трябва да ги отведе в града и остави джуджетата да ги поведат натам.

Уолфгар също се тревожеше за бойците си и знаейки, че друг път за бягство няма, им нареди да последват Касиус и джуджетата, без дори да е сигурен дали хората от Брин Шандер щяха да ги пуснат в града си.

В началото воините на Кемп напредваха с трескава бързина, помитайки всичко по пътя си, ала колкото повече наближаваха хълма на Брин Шандер, толкова по-гъсти бяха редиците на чудовищата и толкова по-отчаяни и свирепи ставаха враговете им. Когато се намираха едва на стотина метра от подножието на хълма, бойците на Маер Дуалдон се оказаха обградени от всички страни и трябваше да се бият за живота си.

Армията, която идваше от изток, засега не срещаше толкова препятствия. Устремени надолу по Източния път, воините почти не срещнаха съпротива и, първи достигнаха хълма. Безстрашните рибари бяха прекосили езерата с трескава бързина, бяха преминали през цялото поле, пробивайки си път с мечове и копия в ръка, ала дори и сега Йенсин Брент, единственият оцелял от представителите (Шермонт и представителите от Аленото езеро бяха убити на Източния път), не им разреши да си починат. До ушите му все по-ясно долиташе шума от лютата битка — храбрите воини, които се сражаваха с пълчищата на Кесел, отчаяно се нуждаеха от помощ.

Ала когато войската му най-сетне достигна последния завой на пътя и погледна към северните порти на Брин Шандер, хората замръзнаха по местата си. Пред ужасените им очи се разкри най-жестоката битка, която бяха виждали или чували, дори и в най-преувеличените разкази в някоя пивница. Застанали върху посечените тела на хилядите убити, воините бяха вкопчени в смъртоносна схватка, а тези, които по някакъв начин бяха изгубили оръжията си, посрещаха мечовете и копията на враговете си с голи ръце.

Брент веднага разбра, че Касиус и хората му ще успеят да достигнат до стените на града и без негова помощ. Ала бойците на Маер Дуалдон, притиснати от всички страни от чудовищата на Кесел, вече изнемогваха.

— На запад! — провикна се той и поведе воините към обградената армия на Кемп.

Право напред полетяха бойците — желанието да помогнат на другарите си прогони умората и вля нови сили във вените им. По заповед на Брент се спуснаха по склона в разгънат строй, но когато достигнаха бойното поле, воините, които се намираха в средата, продължиха напред, вклинявайки се дълбоко в редиците на чудовищата.