Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Изпратен бях, за да посея съмнения у теб, господарю Кесел — каза полуръстът първото, което му хрумна.

Единствената му цел сега, бе да задържи вниманието на Кесел и да не му позволи да се усъмни в думите му, докато той се опитва да състави нов план за действие.

— Да дам на Касиус малко време, за да успее да измисли как да осъществи онова, което е замислил.

— И какво е замислил? — приведе се напред Кесел.

Риджис замълча, трескаво опитвайки се да измисли някакъв отговор.

— Не можеш да ми се противопоставиш! — провикна се магьосникът. — Силата на волята ми е твърде голяма! Отговори ми или ще изтръгна истината от сърцевината на мозъка ти!

— Да избяга — избъбри Риджис и след като го каза, пред него се разкриха няколко възможности.

Кесел отново се облегна назад.

— Невъзможно! — небрежно рече той. — Армията ми навсякъде е прекалено силна, за да могат някакви си рибари да разкъсат обръча й!

— А може би все пак не е толкова силна, колкото си мислиш, господарю Кесел!

Полуръстът заложи капана си. Вече знаеше какво трябва да направи. В голямата лъжа щеше да скрие по-малка. Идеята страшно му допадаше.

— За какво говориш? — напереното изражение на магьосника, отстъпи място на безпокойство.

— Касиус има съюзници сред твоите редици.

Кесел скочи от трона си, треперещ от ярост. Риджис се възхити колко лесно бе успял да заблуди магьосника с изпълнението си. За миг дори се зачуди дали някои от собствените му жертви не бяха изигравали него самия по същия начин, ала остави тази обезпокояваща мисъл настрани — това можеше да почака по-спокойни времена.

— Орките живеят между хората на Десетте града вече доста време — продължи Риджис. — Едно племе дори поддържа търговски връзки с рибарите. Бойците от това племе също откликнаха на повика ти, ала все още са верни — ако някой от тяхната раса изобщо може да бъде истински верен комуто и да било — на Касиус. Още в деня, в който армията ти обгради Брин Шандер, от града излязоха оркски съгледвачи и се свързаха с главатаря на това племе.

Кесел приглади косата си и нервно прекара длан през лицето си. Възможно ли бе непобедимата му наглед армия да има слаби брънки?

Не! Никой не би се осмелил да се противопостави на Акар Кесел!

И все пак, ако част от воините му наистина заговорничеха срещу него — ако всички те заговорничеха срещу него — дали щеше да разбере? А и къде ли беше Ерту? Можеше ли демонът да стои зад всичко това?

— Кое племе? — тихо попита той, а надменните нотки в гласа му вече бяха изчезнали — думите на полуръста бяха разклатили самоувереността му.

Риджис не се поколеба и за миг:

— Онези, които изпрати да сринат Бремен, господарю Кесел — отвърна той и със задоволство видя как очите на магьосника се разшириха от изненада и ужас. — Моята задача бе само да ти попреча да предприемеш нещо срещу Брин Шандер преди да е паднала тази нощ. Утре призори Змийското племе ще се върне, уж за да заеме позицията си в обсадата на града. В действителност възнамеряват да отворят пролука в западния ти фланг, за да може Касиус да поведе хората към откритата тундра. Единствената им надежда е, че с безпорядъка, който ще причинят сред редиците ти, Змийските воини ще им осигурят достатъчна преднина и тогава ще ти се наложи да ги преследваш чак до Лускан!

Много слабости имаше този план, ала хората от Десетте града бяха изпаднали в безнадеждно положение и като че ли не им оставаше нищо друго, освен да поемат огромния риск. Кесел стовари юмрук върху трона си.

— Глупци! — изрева той.

Поуспокоен, Риджис си пое дъх. Кесел му бе повярвал.

— Ерту! — изкрещя магьосникът, без да знае, че демонът е прогонен от Материалната равнина.

Отговор не дойде.

— О, проклет да си, демоне! — изруга Кесел. — Никога не мога да те намеря, когато ми трябваш.

Внезапно той се обърна към Риджис:

— Ти чакай тук! Пак ще говорим — още много искам да знам! — Кесел вече едва сдържаше гнева си. — Ала първо ще си поговоря с някои от моите пълководци. Ще покажа на Змийското племе какво се случва с онези, които се осмелят да ми се противопоставят!

Според Касиус, Змийските воини бяха най-силните и фанатично предани поддръжници на Кесел.

Лъжа в лъжата.

По-късно същата вечер, хората от лодките на Маер Дуалдон притеснено видяха как от войската на Кесел се отдели група гоблини и се отправи към Бремен.

— Странно — обърна се Кемп към представителите на Самотната кория и Бремен, които стояха до него на палубата на флагманския кораб на Таргос.