Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

От думите на Ерту бе разбрал, че вратата на Кришал Тирит бе невидима само за жителите на Материалната равнина.

Нуждаеше се от очите на пантерата.

Риджис потърка очи, заслепен от ярката светкавица и когато отново ги отвори, видя, че се бе озовал пред магьосника. Кесел се бе изтегнал върху един кристален трон, небрежно преметнал крака през облегалките за ръцете. Намираха се в квадратна кристална стая, която, макар да изглеждаше гладка като направена от най-крехко стъкло, бе по-здрава от скала. Риджис веднага разбра, че се е озовал във вътрешността на страховитата кула. В стаята имаше десетина изящни огледала със странна форма. Едно от тях, най-голямото и най-богато украсеното, привлече погледа на полуръста — в сърцевината му гореше буен пламък. В първия миг Риджис се огледа в обратната посока, очаквайки да види истинския огън, който се отразяваше в огледалото, но бързо разбра, че пламъците не бяха отражение. Те бяха напълно истински, истински огън, който гореше в едно друго измерение — това на огледалото.

— Добре дошъл в моя дом! — изсмя се магьосникът. — Трябва да се радваш — ти си един от малцината, които са имали щастието да видят великолепието му!

Риджис изпитателно се вгледа в него — защо ли не виждаше онова особено, замаяно изражение, което се появяваше на лицата на хората, когато попаднеха под омайващата власт на рубина?

— Прости изненадата ми, когато се срещнахме долу в полето — продължи Кесел. — Просто не очаквах храбрите воини на Десетте града да накарат един полуръст да им свърши работата!

Магьосникът отново се изсмя и Риджис разбра, че магията, с която бе покорил Кесел отвън, вече не действаше.

Стана му ясно какво се бе случило. Риджис и сам усещаше мощта, която пулсираше в стаята и бе повече от очевидно, че Кесел черпи сили от нея. Навън съзнанието на магьосника бе много податливо за влиянието на камъка, но във вътрешността на кулата, силата му многократно надвишаваше неговата магия.

— Каза, че имаш да ми съобщаваш нещо — в гласа на Кесел внезапно прозвучаха железни нотки. — Говори!

Искам цялата истина… освен ако животът не ти е отмилял и не искаш да умреш от особено жестока смърт!

Риджис заекна, опитвайки се да измисли някаква история. Щом Кесел не бе омагьосан от рубина, коварните лъжи, с които бе възнамерявал да го оплете, нямаше да имат никакво въздействие над него. Дори обратното, сега те можеха да разкрият много от плановете на Касиус.

Кесел се изправи на трона си и като се приведе към полуръста, впи поглед в очите му.

— Говори! — заповяда му той.

Риджис почувства как нечия чужда воля се промъква в мислите му и ги обсебва, принуждавайки го да се подчини на магьосника. Само че тази всепокоряваща сила не идваше от Кесел, сигурен бе Риджис. Сякаш нещо извън съществото на магьосника излъчваше неустоима мощ, навярно скритият под мантията на Кесел предмет, с който пръстите му непрестанно си играеха.

Ала полуръстовете по природа са неподатливи на влиянието на такива магии, а пък Риджис имаше и медальона, затова с негова помощ успя да се пребори с чуждата воля и да се изправи пред магьосника с ясно, непокорено съзнание. Внезапно му хрумна нещо. Достатъчно често бе виждал хората да изпадат под влиянието на медальона му и знаеше как изглеждат, когато волята им отстъпеше място на неговата. Тялото му се попрегърби, сякаш всички тревоги и мисли бяха изтрити с един замах от мозъка му. Празният му поглед се насочи към нещо зад рамото на Кесел. Усети, че очите го заболяват, но устоя на желанието да примига.

— Какво искаш да знаеш? — механично отвърна той.

Кесел се облегна назад, на лицето му се изписа самоуверено превъзходство.

— Обръщай се към мен с „господарю Кесел“ — заповяда той.

— Какво искаш да знаеш, господарю Кесел?

— Отлично — подсмихна се магьосникът. — Признай, че историята, която те изпратиха да ми разкажеш, е пълна лъжа!

Защо не, помисли си Риджис. Когато прибавиш няколко зрънца истина към лъжата, тя става още по-убедителна.

— Така е — отвърна той. — Трябваше да те накарам да повярваш, че най-верните ти съюзници заговорничат срещу теб.

— С каква цел? — продължи да го разпитва Кесел, доволен от силата си. — Жителите на Брин Шандер не може да не знаят, че мога да ги смачкам и без чужда помощ! Този план изобщо не струва!

— Касиус няма намерение да се бие с теб, господарю Кесел — все така монотонно отговори Риджис.

— Защо тогава си тук? Защо Касиус просто не се предаде, както му заповядах?