Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Риджис затвори очи и не отговори — знаеше, че решението ще бъде взето, независимо дали ще отговори или не.

Взеха го и то само с един глас против. Притиснатите до стената хора бяха готови да се вкопчат и в най-малката сламка, която им се предоставеше.

Касиус побърза да закрие съвещанието, убеден, че всички други въпроси — като пренаселеността на града и недостига на храна — можеха да почакат. Ако Риджис се провалеше, всичко друго ставаше без значение.

Риджис не каза нищо. Беше дошъл на съвещанието, само за да подкрепи останалите представители. Когато сядаше на местото си, изобщо не възнамеряваше да участва в обсъжданията. И през ум не му беше минавало, че ще се превърне в най-важният участник в плана им.

Съвещанието приключи. Касиус и Гленсатер си размениха многозначителни погледи, в които проблясваше искрица надежда.

Касиус задържа Риджис след като останалите си тръгнаха. Представителят на Брин Шандер затвори вратата зад последния човек — искаше да поговори насаме с главния участник в плана им.

— Трябваше първо да ме попиташ! — оплака се полуръстът щом всички излязоха от стаята. — Смятам, че и аз би трябвало да имам право на глас в това решение!

Касиус го погледна с мрачно изражение.

— Какво друго ни остава — тъжно попита той. — Така поне им дадохме някаква надежда.

— Надценявате ме! — възропта Риджис.

— Или пък ти се подценяваш — отвърна представителят на Брин Шандер.

Ясно бе, че Касиус няма да се откаже от плана си, ала загрижеността му за жителите на Десетте града и увереността му в силите на полуръста, донякъде поуспокоиха Риджис.

— Можем само да се молим, за доброто и на теб, и на всички нас, че последното е вярното — продължи Касиус и седна на мястото си. — Ала аз наистина вярвам, че съм прав. Вярвам в теб, дори и ти самият да не вярваш в себе си. Прекрасно помня какво направи с Кемп на онзи Съвет преди пет години и все пак разбрах какво точно е станало тогава, едва когато самият Кемп заяви, че си го подмамил да постъпи по този начин. Майсторска работа, Риджис от Самотната кория! И запазена в тайна толкова дълго!

Изчервен, Риджис се съгласи с него.

— А щом можеш да се оправяш с такива твърдоглавци като Кемп Таргоски, Акар Кесел ще бъде лесна плячка за теб!

— Вярно е, че Кесел не притежава особено силен характер — съгласи се полуръстът. — Само че магьосниците умеят да разкриват магиите на другите. А и забравяш демона. Никога не бих посмял да се опитам да заблудя чудовище като него!

— Да се надяваме, че няма да ти се наложи да си имаш работа с него — при споменаването на демона Касиус видимо потръпна. — И все пак наистина вярвам, че трябва да отидеш в кулата и да се опиташ да разубедиш магьосника. Ако по някакъв начин не успеем да възпрем войската му, докато неразбирателството и неприязънта, които царят вътре, не станат наши съюзници, с нас е свършено. Повярвай ми, аз съм твой приятел и никога не бих те помолил да се впуснеш в толкова опасно начинание, ако имаше и най-малката възможност да се спасим по друг начин!

Повдигащият духа оптимизъм, който допреди малко бе запалвал огън в очите на Касиус и в сърцата на останалите мъже, сега отстъпи място на истинска болка и безпомощна жалост към малкия му приятел. Изражението на Касиус трогна Риджис така, както би го трогнала молбата на умиращ от глад човек за къшей хляб.

Риджис наистина съчувстваше на притиснатия до стената представител на Брин Шандер, на чиито плещи тежеше отговорността за живота на хиляди хора. Освен това, не можеше да не се съгласи, че в плана му има логика — това като че ли наистина бе единственият им изход. Кесел не им бе дал никаква възможност да се прегрупират след първото нападение. С опожаряването на Таргос ясно им бе дал да разберат, че с лекота може да стори същото и с Брин Шандер и полуръстът изобщо не се съмняваше, че магьосникът ще изпълни зловещата си заплаха.

Нямаше как, трябваше да приеме отредената му роля — това наистина бе единственият им шанс. Риджис трудно решаваше да направи каквото и да било, но когато най-сетне се съгласеше да предприеме нещо, гледаше да го свърши добре.

— Преди всичко — започна той, — трябва да ти кажа съвсем поверително, че наистина мога да разчитам на магическа помощ.

В очите на Касиус отново заблещука надежда и, нетърпелив да научи повече, той се приведе напред. Риджис вдигна длан.

— Ала трябва да разбереш — продължи той, — че не притежавам силата (както говори мълвата) да променя онова, което се таи в сърцата на хората. Не мога да убедя Кесел да се откаже от чудовищните се намерения, както не мога да накарам Кемп да сключи мир с Термалайн.