Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Риджис кимна — не можеше да оспори логиката в думите на Касиус, а и не му се щеше да разбие оптимизма му. И все пак, като погледна пълчищата гоблини и орки, които заливаха полето отвъд стените на града, полуръстът се почувства обезверен, почти отчаян.

Обърна поглед на север, където прахта над долината на джуджетата най-сетне се бе слегнала. Възвишението на Бруенор вече го нямаше — беше се срутило заедно с останалите скали, когато джуджетата затвориха пещерите си.

— Отвори ми да вляза, Бруенор! — прошепна Риджис. — Моля те, пусни ме вътре!

По някаква случайност, точно в този миг Бруенор и джуджетата обсъждаха дали да не отворят една врата в тунелите си. Но не, за да пускат някого вътре. Много скоро след пълната им победа над людоедите и гоблините, които бяха погубили на скалите извън мините си, дългобрадите бойци бяха осъзнали, че не могат да стоят със скръстени ръце, докато навън орки, гоблини и още по-ужасни чудовища, унищожават света около тях. Джуджетата изгаряха от нетърпение да нанесат втори удар срещу Кесел. В подземното си убежище те нямаха никаква представа, че Брин Шандер все още се държи и че армията на Кесел вече е превзела всички останали поселища от Десетте града. Ала прекрасно чуваха шума от лагера, който бе издигнат над най-южната част на подземните им жилища.

Бруенор бе един от онези, които дадоха идеята за втора битка. Водеше го най-вече гневът му, предизвикан от надвисналата заплаха да загуби най-близките си приятели от другите раси. Скоро след като гоблините, които бяха успели да се спасят от срутването на тунелите, бяха посечени, водачът на племето от Митрал Хол събра воините си около себе си.

— Изпратете съгледвачи до най-отдалечените краища на тунелите — нареди той. — Открийте къде смятат да спят онез’ псета!

Същата нощ доловиха шума на минаващите чудовища далеч на юг, под полето, което обграждаше Брин Шандер. Трудолюбивите джуджета незабавно се заеха да преустроят тунелите, които отиваха в тази посока. Щом достигнаха земята под мястото, където чудовищата се бяха разположили на лагер, изкопаха десет отделни прохода, които отиваха нагоре и свършваха съвсем близо под повърхността.

В очите им отново запламтя особен пламък — онези искрици, които започват да горят в очите на някое джудже, когато знае, че много скоро под брадвата му ще паднат няколко гоблинови глави. Хитрият план на Бруенор им даваше неограничени възможности за нападения над чудовищата, а опасността за самите тях бе съвсем малка. Само за пет минути можеха да довършат проходите. По-малко от една минута след това, всичките им воини щяха да се озоват сред изпозаспалите чудовища на Кесел.

Онова, което Касиус бе нарекъл Съвет, всъщност бе по-скоро нещо като среща, на която представителят на Брин Шандер възнамеряваше да им открие първите си планове за разплата. Никой от участниците в това съвещание, дори и Гленсатер, единственият представител освен Касиус, не се възпротиви. Касиус бе изучил всичко, което бе могъл за разположилата се около града войска и за магьосника, обръщайки внимание и на най-незначителните подробности. Беше им обрисувал положението в армията на Кесел, описвайки къде бе най-вероятно съперничеството между различните племена да прерасне в нещо по-сериозно и колко време според него ще е достатъчно, за да могат дрязгите между воините да отслабят силата на цялата войска.

Всички присъстващи се съгласиха, че въпреки всичко крайъгълният камък, от който зависеше целия успех на засадата, бе Кришал Тирит. Страховитото могъщество на кристалната кула щеше да прекърши и най-своеволния орк и да го превърне в покорен роб. Очевидно бе, смяташе Касиус, че най-важното сега е да открият границите, до които се простираше това могъщество.

— Защо иначе Кесел толкова настоява да се предадем незабавно? — обясняваше Касиус. — Би могъл да остави напрежението от неколкодневната обсада да пречупи съпротивата ни!

Всички се съгласиха с логиката в думите на Касиус.

— А може би властта на Кесел над воините му не е толкова силна, колкото си мислим — продължи представителят на Брин Шандер. — Може би магьосникът се бои, че армията му ще се разпадне, ако постои по-дълго.

— Може би — отвърна Гленсатер от Източен пристан. — А може би Акар Кесел просто вижда, че всички преимущества, всичко е на негова страна и като знае, че нямаме друг избор, освен да се предадем, няма закъде да бърза. Може би бъркаш увереността в собствените сили с безпокойство?