Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Оживеният шепот, който за пореден път се разнесе из шатрата, го прекъсна — всички говореха за богатството, което вече никой не пазеше. Уолфгар не продължи веднага — нека поговорят още малко, така само щеше да засили интереса им към златото на дракона.

Когато воините най-сетне замълчаха, той продължи:

— Племената на тундрата не се бият заедно с гоблини и великани! — провикна се той и наоколо се разнесоха одобрителни възгласи. — Ние се бием против тях!

Внезапно се възцари тишина. В шатрата се втурна един страж, но не посмя да прекъсне новия крал.

— Утре призори потеглям към Десетте града — обяви Уолфгар. — Ще се бия срещу магьосника Кесел и презрените пълчища, които е измъкнал из най-черните и мръсни дупки на Гръбнака на света!

Никой не отговори. Горещо одобряваха намерението на краля да се бие срещу Кесел, но мисълта да се завърнат в Десетте града и да помогнат на хората, които преди пет години замалко не ги бяха унищожили, никога не им бе минавала през главата.

В този миг се намеси стражът:

— Боя се, че походът Ви ще бъде напразен, млади кралю! — обади се той и Уолфгар го погледна уплашено, досещайки се какви вести му носеше. — В небето на юг вече се издигат огромни стълбове дим!

Уолфгар замълча за миг, опитвайки се да приеме страшната новина. Беше се надявал, че ще има повече време.

— Тогава тръгвам още тази вечер! — провикна се той към изуменото множество. — Елате с мен, приятели, храбри воини на Севера! Аз ще ви поведа по пътя към изгубената ни слава!

Хората мълчаха, несигурни и разкъсвани надве. Уолфгар изигра последния си ход:

— На всеки, който се присъедини към мен, или на семейството му, в случай, че падне убит, обещавам равен дял от съкровището на дракона!

Като снежна буря дошла от бреговете на Морето на неспирния лед, се появи той, пленявайки въображението и сърцето на всеки воин, като обеща да им възвърне богатството и славата от най-добрите им дни.

Още същата нощ, войската на Уолфгар напусна лагера си и полетя като вихър през равнината.

Нито един воин не отказа да се присъедини.

Подпалиха Бремен призори.

Жителите на малкия, зле защитен градец, бяха достатъчно мъдри, за да не останат да се бият, когато първата вълна на чудовищната армия пресече Шаенгарнската река. Първите редици на гоблините бяха посрещнати с изстрели, когато достигнаха брода на реката, ала това бе само символична съпротива, целяща единствено да даде достатъчно време на по-тежките и бавни лодки да излязат от пристанището и да достигнат защитата, която им предлагаше вътрешността на Маер Дуалдон. Тогава стрелците също побягнаха към пристанището и последваха събратята си.

Когато гоблините най-сетне влязоха в града, той бе напълно изоставен. Кипящи от ярост, чудовищата гледаха как лодките се отдалечават на изток, за да се присъединят към корабите на Таргос и Термалайн. Бремен бе твърде отдалечен, за да бъде от полза на Кесел и затова (за разлика от Термалайн, който бе превърнат в лагер за войската му) бе опожарен до основи.

Хората в езерото, последните от многобройните бездомни жертви на безсмислената разруха, която Кесел сееше наоколо, безпомощно гледаха как домовете им рухват и се превръщат в пепел.

От стените на Брин Шандер Касиус и Риджис също гледаха.

— Направи още една грешка — рече Касиус на полуръста.

— Как така?

— Кесел притисна към стената жителите на Таргос и Термалайн, на Каер Кьониг и Каер Диневал, а сега и на Бремен — обясни Касиус. — Сега те вече няма къде да отидат. Единствената им надежда е да го победят!

— Не е кой знае каква надежда — отбеляза Риджис. — Сам видя на какво е способна кулата. А дори и без нея, войската на Кесел може да ни унищожи до крак! Както сам той каза, всички възможни преимущества са у него.

— Може би — съгласи се Касиус. — Магьосникът вярва, че е непобедим, това поне е сигурно. И именно тук, приятелю, се крие грешката му! И най-кроткото животинче ще се бие храбро, когато е притиснато в ъгъла, защото вече няма какво да губи. Бедният човек е много по-опасен от богатия, защото за него животът му вече не означава нищо. А воинът, изгубил дома си и изтласкан в замръзналите степи, когато първите ветрове на зимата вече вият покрай него, е страховит враг!

— Не бой се, малки приятелю — продължи след малко представителят на Брин Шандер. — Когато Съветът се събере тази сутрин, все ще открием начин да се възползваме от слабостта на магьосника.