Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

За миг Касиус се замисли над думите на Гленсатер.

— Уместна забележка — рече той накрая. — Ала не е от значение за плана ни.

При тези думи Гленсатер и неколцина от останалите наостриха уши.

— Да приемем второто предположение — обясни Касиус. — Ако магьосникът наистина държи войската си в пълно подчинение, то всичко, което бихме могли да предприемем, става безсмислено. Ето защо, трябва да действаме така, сякаш нетърпението на Кесел се дължи на основателно безпокойство. Не смятам, че магьосникът е превъзходен стратег. Потапяйки всичките ни градове в кръв и разруха, той се надяваше да ни уплаши и да ни накара да му се подчиним. Ала в действителност, по този начин само засили решимостта ни да се борим до последен дъх. Отдавнашните вражди между някои от поселищата, неприязън, от която един мъдър пълководец със сигурност би съумял да се възползва, бе заличена от Кесел по най-глупашки начин от безсмислената му жестокост.

По погледите на хората Касиус разбра, че всички са съгласни с него. В този миг представителят на Брин Шандер се опитваше да постигне две неща — да убеди останалите да приемат рискования план, който се канеше да им разкрие, както и да пропъди мрачния им поглед върху положението и да им даде поне мъничко надежда, за която да се заловят.

— Нашите братя са там навън — рече той и описа широка дъга с ръката си. — В Маер Дуалдон и Диншиър са се събрали всички кораби и чакат някакъв знак от Брин Шандер, че ще ги подкрепим. Народът на Дуганова бърлога и Добра медовина също чака този знак край южното езеро. Хората там са въоръжени и прекрасно осъзнават, че ако не успеем да победим, никой от оцелелите няма да има на какво да се надява!

При тези думи Касиус се приведе напред и изгледа поред всички, които бяха насядали около съвещателната маса.

— Няма да имаме домове — мрачно завърши той. — Няма да има надежда за нашите жени. Няма да има надежда за децата ни. Няма да има къде да избягаме.

Касиус продължи да повдига духа на хората по този начин, а скоро към него се присъедини и Гленсатер, който бързо разбра какво целеше приятелят му и горещо одобри намеренията му да. И когато на лицата на почти всички от събралите се първенци на града, изражението на мрачно отчаяние се смени с решимостта на хора, решили да оцелеят на всяка цена, Касиус им изложи дръзкия си план:

— Кесел настоя да му изпратим пратеник — рече той. — И ще си го получи!

— Аз или ти сме най-очевидният избор, струва ми се — намеси се Гленсатер. — Кой от двама ни ще бъде?

Странна усмивка плъзна по устните на Касиус.

— Нито един — отвърна той. — Един от нас щеше да бъде очевидният избор, ако възнамерявахме да се съгласим с исканията на Кесел. Ала имаме и още една възможност…

С тези думи представителят на Брин Шандер обърна поглед към Риджис. Полуръстът притеснено се завъртя на мястото, досещайки се отчасти какво има предвид Касиус.

— Сред нас има някой, който си е спечелел почти легендарна слава със забележителното си умение да убеждава хората в онова, в което иска. Може бе притегателната сила на личността му, ще ни спечели малко време в борбата ни с магьосника.

На Риджис замалко не му прилоша. Често се бе чудил, кога ли рубиненият медальон щеше да му докара неприятности, от които няма да има измъкване.

Няколко чифта очи се насочиха към полуръста, очевидно заинтригувани от възможностите, които предложението на Касиус откриваше. Историите за способностите на Риджис и умението му да убеждава хората в онова, в което искаше да вярват, както и обвиненията, които Кемп му бе отправил по време на последния Съвет, се разказваха из всички градове, украсявани и преувеличавани многократно. Макар да не му бе никак приятно, че тайната му бе разкрита (хората вече рядко го гледаха право в очите), Риджис се бе сдобил и с доста голяма слава. Досега не се бе замислял над лошите страни на това, че хората избягваха погледа му.

— Нека полуръстът, предишният представител на Самотната кория, ни представлява в палата на Акар Кесел — заяви Касиус, макар че почти всички вече се бяха съгласили с предложението му. — Може би малкият ни приятел ще съумее да накара магьосника да осъзнае колко лошо постъпва с нас.

— Грешите! — опита се да протестира Риджис. — Това са само слухове…

— Скромността — прекъсна го Касиус, — е прекрасно качество, добри ми полуръсте! Всички ние, които сме се събрали тук, оценяваме искреността, с която си признаваш съмненията, които изпитваш към собствените си сили и затова още по-високо ценим готовността ти да се възползваш от уменията си срещу Кесел, въпреки тях.