Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Той стана от мекия стол и тръгна напред-назад, скръстил ръце зад гърба си. Притеснен и объркан, Касиус го следеше с поглед, чудейки се какво точно иска да каже приятелят му, като първо признава, а след това отрича да притежава някаква сила.

— Ала понякога — призна Риджис, — успявам да накарам някого да погледне на нещата от друг ъгъл. Точно както направих преди пет години с Кемп — просто успях да го убедя, че ако се присъедини към нас, това само ще го направи още по-уважаван и могъщ. Затова те моля, Касиус, още веднъж да ми кажеш всичко, което успя да научиш за магьосника и войската му. И нека видим дали не ще успеем да открием начин да накараме Кесел да се съмнява в онова, на което сега има най-голямо доверие и на което разчита.

Убедителността на полуръста смая Касиус. Въпреки че дори не го бе погледнал в очите, представителят на Брин Шандер вече започваше да се убеждава, че в историите, които се говореха за Риджис, явно има повече истина, отколкото си мислеше.

— Вече знаем, че Кемп е поел командването на оцелелите от четирите града на Маер Дуалдон — обясни Касиус. — Йенсин Брент и Шермонт са заели позиция в езерото Диншиър и заедно с корабите на Аленото езеро представляват значителна сила. Кемп вече се е заклел да отмъсти на Кесел, а и надали някой от останалите бегълци възнамерява да се предаде или да избяга.

— Къде ли могат да отидат… — промърмори Риджис и жално погледна към Касиус.

Ала Касиус вече не можеше да го успокои. По време на съвещанието, представителят на Брин Шандер изглеждаше решителен и изпълнен с надежда — трябваше да повдигне духа на останалите членове на Съвета и на хората в града. Ала сега не можеше да гледа Риджис в очите и да го залъгва с празни обещания.

Внезапно Гленсатер нахлу в стаята.

— Магьосникът отново е в полето! — извика той. — Настоява да изпратим пратеник… а светлините в кулата отново горят!

Тримата се втурнаха навън. В движение Касиус повтаряше всичко, което знаеше и което можеше да е от полза на полуръста.

Риджис го прекъсна:

— Готов съм — увери той приятеля си. — Не знам дали твоят безумен план има някакъв шанс за успех, ала, кълна ти се, ще направя всичко, което е по силите ми, за да успея да заблудя Кесел.

Вече бяха при портата.

— Планът ми трябва да успее! — отвърна Касиус и го потупа по рамото. — Това е единствената ни възможност!

С тези думи той се накани да си тръгне, но Риджис имаше още един въпрос, който трябваше да получи отговор на всяка цена:

— Ами ако Кесел се окаже прекалено силен за мен? — сериозно попита той. — Какво ще стане, ако измамата ми се провали?

Касиус се огледа наоколо и погледът му обходи хилядите жени и деца, които се криеха от свирепия вятър, сгушени зад стените на града му.

— Ако измамата се провали? — бавно рече той, — ако не успеем да убедим Кесел да не насочва мощта на кулата срещу Брин Шандер…

Касиус спря, сякаш се боеше да чуе думите, които се канеше да произнесе.

— Ако планът ни не успее — задавено продължи той — то лично аз ти нареждам да предадеш града!

С тези думи той се обърна и се отправи към стената, за да види как ще протече срещата, от която зависеше не само неговото бъдеще, но и бъдещето на всички хора, които очакваха от него да ги защити. Риджис не се поколеба дори за миг. Знаеше, че ако постои още малко там, на прага, който го делеше от ужасяващата среща с магьосника, ще се уплаши и ще побегне, търсейки най-дълбоката дупка, където да се скрие. Без дори да се замисли, полуръстът мина през портите на Брин Шандер и смело закрачи надолу по хълма, право към призрака на Кесел, който го очакваше в подножието.

Магьосникът отново се бе появил между двете огледала и сега стоеше там, кръстосал ръце пред гърдите си и нервно потропващ с крак по земята. Зла гримаса разкривяваше лицето му и Риджис внезапно се уплаши, че в пристъп на необуздана ярост, Кесел ще го погуби, преди да е успял да стигне при него. Въпреки това, Риджис не откъсваше очи от него — това бе единственият начин да накара тялото си да продължи да върви. Гнусните тролове го отвращаваха повече от всяко друго нещо, което бе срещал през живота си и трябваше да извика на помощ цялата си воля, за да се доближи до презрените твари. Дори и от върха на хълма усещаше скверната им миризма.

Напрягайки цялата си сила, Риджис успя да стигне до огледалата и се изправи лице в лице със злия магьосник.

Кесел впери поглед в пратеника и дълго го изучава. Със сигурност не бе очаквал, че градът може да бъде представян от полуръст и се зачуди защо Касиус лично не бе дошъл на важната среща.