Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Какъв е проблемът? — попита той на езика на жестовете. Очите на Дризт лесно можеха да различат топлината на пръстите му. — Постъпих както беше редно, но сега си мисля, че не биваше да избързвам толкова. Може би, ако бях изчакал да победиш още няколко съученика нямаше да завърша трети в класа.

— Ако се подкрепяхме, както се бяхме разбрали, ти можеше дори да спечелиш, или да завършиш поне втори — жестикулира Дризт, а резките движения на ръцете му издаваха неговия гняв.

— Със сигурност втори — отвърна Келноз. — От самото начало си знаех, че няма да те победя. Ти си най-добрият мечоносец, които съм виждал.

— Не и според класирането на учителите — започна да недоволства на глас Дризт.

— Осмото място не е чак толкова лошо — прошепна младежа от дома Кенафин. — Берг’инйон е едва десети, а е от първия дом на Мензоберанзан. Трябва да се радваш, че никой няма да завижда на мястото ти в класирането — Келноз отново използва езика на жестовете; беше чул някакво шумолене пред вратата. — Това, че съм заел по-висока позиция от теб значи единствено, че съм спечелил много повече бойци, желаещи да забият камите си в гърба ми.

Дризт остави заключенията на Келноз да преминат покрай ушите му — отказваше да приеме такова предателство в Академията.

— Берг’инйон беше най-добрият войн, който видях в Голямата битка — жестикулира той. — Ти губеше от него, докато не те защитих.

Другият младеж се усмихна.

— Остави го Берг’инйон. Да върви в някой низш дом, хич не ме интересува — прошепна още по-тихо той, защото леглото на сина на Баенре се намираше само на няколко ярда [4] Ярд — мярка за дължина, равняваща се на 0,941 м. — Б.пр. от неговото.

— Той е десети, а аз — Келноз от дома Кенафин — трети!

— А аз осми — заяви Дризт, с нетипичен за него глас, сякаш изпитваше повече гняв, отколкото завист, — а можех да те победя с всяко оръжие.

Съученикът му сви рамене — странно и неясно движение за притежателите на инфрачервено зрение.

— Но не го стори — жестикулира той. — Аз спечелих двубоя.

— Двубой ли? — развълнува се Дризт. — По-скоро измама!

— Кой остана на крака? — ясно му припомни Келноз. — Кой го освети синята светлина от жезъла на учителя?

— Честта повелява във всяка битка да има правила — изръмжа младият До’Урден.

— Има едно правило, да — можеш да правиш всичко, стига да ти се размине. Аз съм победител в нашия двубой, Дризт До’Урден и аз заех по-високата позиция. Това е най-важното!

Спорът се разгорещи, а с това и силата на гласовете им. Вратата на стаята се отвори рязко и един учител пристъпи през прага. Контурите на тялото му ярко се очертаваха на фона на сините светлини в коридора. Двамата ученици се завиха през глава и се престориха на заспали.

Последните думи на Келноз накараха Дризт да стигне до едно важно, заключение. Той разбра, че е настъпил краят на тяхното приятелство, ако въобще бе имало такова.

— Ти си го видял? — попита Алтън, барабанейки нервно с пръсти по малката масичка.

Беше накарал най-младите ученици от Сорсъри да ремонтират стаята му, най-високо разположената в личните му покои, но следите още личаха по каменните стени — последиците от огнената мълния, която бе призовал.

— Да, видях го — отвърна Масой. — Чух и за уменията му да борави с оръжие.

— Осми в класа след Голямата битка — доста добро постижение — отбеляза Безликият.

— Всички казват, че е могъл да завърши първи — сподели чиракът. — Един ден сигурно ще претендира за тази титла. Ще го следя отблизо.

— Няма да доживее, за да я заслужи! — обеща Алтън. — Домът До’Урден възлага големи надежди на младия Дризт с лилавите очи и аз взех решение — ще си отмъстя първо на него. Смъртта му ще накара тази предателка — матрона Малис да страда!

Масой усети, че се задават неприятности и веднъж завинаги реши да сложи край на всичко това.

— Да не си го докоснал! Дори няма да се приближаваш до него.

— Чакам от две десетилетия… — започна учителят, а злобата в гласа му не стихваше.

— Ще почакаш още няколко — отвърна Масой. — Напомням ти, че прие предложението да се присъединиш към дома Хюнет. Такъв съюз изисква подчинение. Матрона СиНафей — нашата матрона-майка — ме натовари със задачата да се заема с Дризт До’Урден и аз ще се подчиня на волята й.

Алтън се облегна на стола, обхвана с крехката си длан останките от брадичката си и внимателно започна да обмисля думите на своя съучастник.

— Матрона СиНафей има план, който ще задоволи цялата жажда за отмъщение, която си изпитвал някога — продължи ученикът. — Но сега те предупреждавам, Алтън ДеВир — изръмжа той и подчерта фамилията на Безликия, която не беше Хюнет. — Ако обявиш война на До’Урден или, ако извършиш каквото и да е злодеяние срещу тях без одобрението на матрона СиНафей, ще си навлечеш гнева на дома Хюнет. Ще те провъзгласим за убиец и самозванец и ще те накажем по всеки възможен начин, позволен от управляващия съвет!